Защо Обама е прав
28 март 2014Обикновено Барак Обама не говори на ангро. Следователно и на пресконференцията в Хага той най-вероятно внимателно е подбрал думите си. Изявленията на Барак Обама сигнализират промяна на стратегията: до вчера американската администрация третираше Русия като малко или повече равноправен партньор на световната сцена, но с това вече е свършено. Според Обама стратегията за приобщаване на Русия към новия световен ред след края на Студената война се е провалила. Американският президент обаче може да има чиста съвест, че е сторил всичко възможно за нея: през 2009 година той предложи "рестарт" на отношенията с Русия, за което беше остро нападнат не само от републиканците.
От гледна точка на Обама, анексирането на Крим е капката, която преля чашата. И отсега нататък Вашингтон ще третира Русия по начин, съответстващ на действителното ѝ място на световната сцена - а именно като регионална сила, но не и като глобален конкурент на САЩ. Анализът на американския президент е абсолютно точен, защото Русия вече не играе в една и съща лига с Америка, независимо по какви критерии се оценява статута на една световна сила.
Що за конкурент?
Руският брутен вътрешен продукт (БВП) за 2012 година съответства на БВП на Америка от 1981 година. В последната класация за глобалната конкурентоспособност Русия заема 64-то място, заставайки така малко пред Шри Ланка, докато САЩ са на пето място. В корупционния индекс на "Трансперънси интернешънъл" Русия е на 127 място, а САЩ- на 19-то. И в патентното право Русия изостава значително от Америка: САЩ регистрират десет пъти повече патенти в сравнение с Русия. И във военно отношение руснаците не играят в една и съща лига с Вашингтон, а това между другото се отнася и до всяка друга страна по света: американските военни разходи са по-големи от военните разходи на следващите ги десет държави в списъка взети заедно.
Но дори и по отношение на социалните и обществени аспекти, които не са непременно силата на САЩ, Русия се представя значително по-зле: детската смъртност в Русия е по-висока, а средната продължителност на живота е много по-ниска, отколкото в САЩ. Освен това през последните години Русия дори успя да изпревари Америка по показателя за неравенство в доходите, а Щатите минават за индустриалната страна с най-голямо неравенство в това отношение.
Учтиво подбрани думи
Всички тези индикатори заедно с демографските проблеми на Русия и драматично стеснената сфера на влияние на Москва след падането на Стената доказват, че Барак Обама има право. Американският президент дори прояви сдържаност. Много по-унизително би било, ако той бе окачествил Русия като залязваща сила. Оценката му, че руските заплахи и действия срещу съседите не са знак за сила, а знак за слабост попадна точно в десятката. Защото анексирането на Крим беше по-скоро проява на отчаяние от страна на Путин, отколкото знак за глобална мощ.
Днес борбата за световно надмощие вече не се води на бойното поле, а на полето на икономиката. Изпращането на войски е последният изход за една световна сила, която би искала да демонстрира мощта си, защото в арсенала на могъщите има много други оръжия. Това обаче се отнася до САЩ, а не до Русия. За да накара Путин да се позамисли, Вашингтон трябваше само да се погрижи за това VISA и Mastercard да блокират кредитните карти на клиентите на една любима на кремълския елит московска банка.
Посланието беше повече от ясно: само с един клик Вашингтон може да уцели най-болното място на Кремъл и неговите лидери - портмонетата им. Бъдещето ще покаже дали президентът Путин този път е разбрал нещо - и това би било не само в негов интерес, а в интерес на народа и съседите му. Защото той няма да получи нов шанс.