Защо са толкова много - журналистите без работа в Турция

На Ерсан Атар му идва като гръм от ясно небе: след 22 години дейност като съдебен репортер, изведнъж 46-годишният журналист е уволнен - по неясни причини. След четири месеца той си намира работа във фабрика за зехтин. "Може би звучи малко цинично, но през последните ми години като журналист имах чувството, че вредя някому. Това усещане ме безпокоеше много. Сега вече произвеждам нещо за хората", споделя той.

Хиляди безработни журналисти

По данни на турската статистическа служба TÜIK, през 2018 година журналистите са били второто най-силно засегнато от безработица професионално съсловие след социалните работници. Само за 1 година делът на безработните журналисти е достигнал 23,8 процента.

Депутатът от Републиканската народна партия Барис Аркадаш смята, че този процент е още по-голям. "По мои изчисления, делът на безработните журналисти се движи между 25 и 30 процента - най-малко 3 000 от общо 10 000 журналисти са безработни. И по всичко изглежда, че броят им ще нараства", казва той за ДВ.

Големите медийни картели доминират журналистическия бранш. И плурализмът остава на заден план. Опитът за преврат през 2016 година доведе до закриването на 173 редакции, а 800 журналисти загубиха акредитациите си, припомня Аркадаш. И това, според него, е основната причина за стремителното увеличаване на безработицата сред журналистите. А слабите синдикати в Турция допълнително изострят проблема.

Помощ за самопомощ

Турският журналистически съюз TSG се опитва да разреши проблема. Програмата "Медии за демокрация/Демокрация за медиите" трябва да помогне за намаляване на безработицата сред журналистите. Тази програма се финансира от ЕС и стартира на 1 април. Целта е насърчаването на плурализма и свободата на пресата в Турция. Програмата предлага помощ на журналистите като свободни сътрудници, например при създаването на собствени сайтове. "Нашата цел не е да подаряваме риба, а да ги научим как да я ловят. Искаме да покажем на турските журналисти, че ценим високо техните усилия", казва координаторът на програмата Юсуф Канли.

В рамките на програмата, журналистите могат да пишат до пет журналистически материала и да ги публикуват на специално създадения за целта сайт на Съюза на журналистите, който им предоставя техника и материали - звукозаписни студия, компютри и софтуер. Журналистите на свободна практика ще получават също и експертна помощ.

Слаби синдикати

Координаторът на програмата Юсуф Канли допълва, че липсата на солидарност и добра организация също са причини за високата безработица сред турските журналисти. Той критикува това, че само седем процента от турските журналисти членуват в някой синдикат. "И тогава е достатъчна едно дума от шефа или от политиката. Ние искаме да решим и проблема с организацията", казва той.

За да могат да се възползват от предимствата на тази програма, журналистите трябва да изпълняват едно важно условие - да членуват в синдикат или в журналистически съюз. Ерсан Атар не смята да се завръща към журналистическата професия. Той обаче не е загубил надежда за своите млади колеги. "Надявам се журналистите в Турция отново да могат да работят в нормални условия - когато универсалните принципи, като свобода на пресата и мненията, няма да бъдат потъпквани от никого", казва Атар.