Защо се самоуби Роберт Енке?

Вестта за всяко самоубийство шокира. Винаги. Неволно възниква въпросът: не можеше ли тази смърт да бъде предотвратена? Изпращал ли ни е този човек сигнали за отчаянието, в което е изпаднал - сигнали, които ние не сме доловили? Внезапно сме изправени пред парчетата на един свършил живот и се питаме "защо".

Тихите остават незабелязани

Роберт Енке не беше един от онези професионални футболисти, които не са в състояние да отминат който и да било микрофон, без да провъзгласят колко важни са те. Той не беше и сред ексцентриците пред вратата, както мнозина вратари. Енке винаги правеше впечатление на сдържан и вежлив, на тих и кротък човек. Нерядко характерът му биваше тълкуван в негова вреда. Говореше се, че Енке би трябвало да изкаже претенциите са за номер едно пред германската гол-линия, офанзивно и гръмогласно. Но точно Енке не беше от този тип хора.

В големия футболен цирк хора като него лесно остават незабелязани. Тук се броят само головете, точките, първенствата. Честват се победителите. На губещите често не се полага даже и усмивка. Който печели милиони - това е преобладаващото сред масите мнение - няма защо да тъжи. При Роберт Енке съвсем не всичко е протичало гладко - нито в живота, нито в спорта. В няколко от наелите го чуждестранни клубни отбори, като например Барселона, вратарят почти през цялото време прекарваше на скамейката на резервите. Сега, когато изглеждаше, че най-сетне е влязъл в крачка и се третираше като най-добрия германски вратар, му попречи заболяване.

Сполетян от тежък удар на съдбата

Почти банални обаче изглеждат лъкатушенията на спортната му кариера в сравнение с удара на съдбата, сполетял Енке през 2006 година - смъртта на двегодишната му дъщеричка. Никога няма да узнаем дали трагедията е започнала оттам или пък по-рано, а може би и по-късно. Вратарят Роберт Енке никога не е бил подробно оценяван и анализиран. За обществеността човекът Роберт Енке остана почти напълно непознат. Сега той ни липсва.