Защо скандинавците са толкова добре

Когато им се наложи да потърсят лекарска помощ, шведите си знаят, че ще им искат пари. За да бъдат прегледани от лекар, те са длъжни да внесат потребителска такса в размер на около 20 евро. По-малко плащат само децата и хронично болните. Тези такси съществуват от години, както и изискването пациентите сами да заплащат лекарствата под 100 евро. И никому досега не е хрумвало да оспорва този модел на здравно осигуряване.

Скандинавският модел

Наскоро престижното британско списание "Икономист" нарече Швеция, Финландия, Норвегия и Дания "супермодели". Ако можехме да избираме страната, в която да се родим, със сигурност бихме предпочели една от тези държави, написа изданието. Особено в условията на сегашната тежка криза европейският Север изглежда като оазис на спокойствие и благоденствие, посочва по този повод мюнхенският "Зюддойче Цайтунг". А най-впечатляващо е как тези държави успяват да съчетаят балансираните си бюджети със своите изключително добре развити системи за социално подпомагане. И в четирите цитирани страни държавният дълг е доста под 50 на сто от БВП. За сравнение: в ЕС средната стойност е над 80 процента.

Да се чуди човек как постигат всичко това, след като само допреди двайсетина години регионът се гънеше под ударите на тежка икономическа криза. Последиците от нея: висока безработица, спадащи данъчни постъпления, растяща задължнялост. В търсене на изход от кризата скандинавските страни въведоха строги мерки за икономии, които много стриктно, по скандинавски, бяха одобрени от всички - включително от опозицията. "Научихме един болезнен урок - не се оставихме на пазарите да ни подритват като футболна топка", казва консервативният шведски финансов министър Андерш Борг.

Що се отнася до самите реформи - те бяха всъщност добре познати мерки, които се прилагат и сега в редица други страни: съкращения на заплатите, усилена приватизация, вдигане на възрастта за пенсиониране. И ако тези мерки доведоха в крайна сметка до желания резултат, то това се дължи на първо място на дисципллината, с която бяха изпълнявани от всички и докрай, убедени са наблюдателите. При това северните страни не само санираха успешно бюджетите си, но и успяха да опазят системите си за социално подпомагане.

Заветната цел

При това трябва да кажем, че в скандинавския модел всеки вижда нещо различно: евроскептиците твърдят, че шведската крона е истинският гарант за силата на националната икономика; привържениците на еврото пък сочат Финландия, която е отличничката в еврозоната, тъй като има най-високия възможен кредитен рейтинг "ААА"; левите политици на свой ред изтъкват високия държавен дял в икономиката и успехите на големи държавни концерни като Статойл или Ватенфал; а радетелите на либералната пазарна икономика посочват предимствата на гъвкавия датски пазар на труда, справящ се без сериозни съкращения, или пък хвалят радикалната реформа в шведското образование, където днес гимназиите функционират като акционерни дружества. От тази гледна точка европейският Север трудно може да бъде разглеждан като универсален модел за останалата част от континента. Скандинавският модел представлява по-скоро комбинация от различни идеи за реформи.

И все пак: във всичките северни държави се забелязват някои общи черти - например високите данъци. Шведският социолог Йоаким Палме е изчислил, че облагането на доходите в Швеция не се различава много от това в Германия, където обаче наред с данъците има и много "скрити разходи". Ако те бъдат взети предвид, нищо чудно да се окаже, че Швеция и Германия плащат еднакво за поддържане на благосъстоянието. Защо тогава Швеция се представя по-добре? Може би защото шведите преследват по-високи цели: не просто помощ за по-слабия, а социално равенство за всички. В тази държава всички отдавна са приели, че равенството, вкл. равните шансове, са политическа цел както за левите, така и за консервативните сили. Различни са само представите на политиците за пътищата, водещи към тази заветна цел.

АГ, ЗЦ, ИК, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел