Защо Франция не е Германия
21 ноември 2014През последните 20 години Франция и Германия доста се отдалечиха една от друга. Делът на френската индустрия в брутния вътрешен продукт е паднал от 18 на 13 процента, докато в Германия той остава 25 на сто и дори леко е нараснал. Делът на държавните фирми в създавания БВП на Франция се е увеличил за двайсет години от 54 на 56 на сто, докато в Германия той е паднал от 55 на 45 процента. Безработицата във Франция надхвърля 10 процента, в Германия е 5 на сто.
Такъв е езикът на цифрите. Наблюдателите обаче нерядко пропускат да отбележат, че политико-икономическят модел на Франция се различава основно от германския. Двайсетте години, откак има единен вътрешен пазар, и петнайсетте години, откак е въведено еврото, не са променили нищо в това отношение.
Суверенитет вместо конкурентност: френската държава и нейните лостове за управление са основният фактор в икономическия модел на страната. Френските политически елити са убедени, че икономиката може да се направлява и коригира чрез закони, а там, където това все пак се окаже невъзможно, се очаква поне държавните предприятия да използват своята пазарна сила, така че да изпълнят съответната политическа поръчка.
Бизнесът или държавата?
В Германия, както и в редица други северноевропейски държави, доминира по-скоро представата, че фирмите са основният източник за създаване на блага и обществено благоденствие. Държавата е призвана единствено да създава благоприятни рамкови условия: колкото е възможно повече свобода на действие за фирмите и онзи минимум регулация, без който не може. Другите неща, за които се грижи държавата в Германия, е да осигурява вътрешната и външна сигурност, да финансира образованието, науката и инфраструктурата.
В своята новоизлязла книга "Историята на една невроза: Франция и нейната икономика" френският предприемач Жан Пейрлевад посочва, че френските конституции от началото на 19-ти век насам обявяват, че държавата /буквално: обществото/ е задължена да гарантира възможностите за реализация на гражданите и семействата. Това сериозно надскача представата, че отделният човек е отговорен за своето благополучие, а държавата се намесва само в случай на нужда.
От това, че държавата има твърде широки задачи, част от които са заложени и конституционно, произлиза очакването нейните функционери да бъдат много добре образовани и финансово обезпечени. Това е обяснението за значително по-големия административен апарат и за съществуването на елитните висши учебни заведения, натоварени със задачата да подготвят кадри за управлението.
Във Франция смятат, че фирмите трябва да са подготвени да устоят на международната конкуренция, за да извлекат ползи от глобализацията, но пък всички политико-икономически дискусии имат един-единствен лайтмотив: как държавата да предпази по-добре трудещите се, семействата, културната сфера и регионите на страната от рисковете на глобализацията. За търсенето на предимства от глобализацията почти не става дума. Така например се обсъждат и предприемат мерки, които да осуетят плановете на фирмите да изнасят производствата си зад граница.
Двуполюсен пазар на труда
Широкоразпространената критика, че глобализацията и международното съревнование водят до намаляване на обема на труда във Франция, се съчетава с парадоксалната представа, че съкращаването на продължителността на работната седмица е изпитано средство за противодействие. Точно поради това никой не смее да пипне 35-часовата работна седмица или поне да внесе известна гъвкавост в нейната схема. Друга основна пречка за растежа са законовите изисквания за максимално допустимия брой на заетите в малките предприятия. Надскочат ли този брой, фирмите са длъжни да приемат строгите разпоредби за 35-часова работна седмица, както и правилата за социална защита на работниците от уволнение.
Френският пазар на труда на практика съдържа две отделни касти: от едната страна са неуволняемите, заети на пълно работно време служители, които могат да бъдат освободени само в случай на фалит или закриване на фирмата; а от другата страна - големият брой на заетите на срочен договор, работещите на хонорар и практикантите. Както посочва френският нобелист Жан Тирол - този структурен проблем, възникнал в резултат на държавното регулиране и съдебната практика, може да бъде решен само чрез отмяна на закони, които не дават възможност за увеличаване на заетостта, и с въвеждането на тарифни договори с надеждни правила за освобождаване от работа и обезщетения.
За разлика от Франция, в Германия запазването на конкурентоспособността на икономиката зависи най-вече от от фирмите, от партньорите в синдикалния диалог, от фирменото ръководство и Съветите на работещите, както и от самоуправлението на социално-осигурителните каси /за пенсионно осигуряване и осигуряване при безработица/. Манталитетът на дисциплинирано самоуправление и самоограничаване с цел разходите за труд да не застрашат конкурентоспособността на германските фирми на международния пазар, е почти изцяло непознат на френската политика.
Мръсната дума "неолиберализъм"
Вместо това е широко разпространена представата, че страната би могла да се предпази от глобализацията и нейното отражение. При това тази представа е характерна както за политици от леви, така и от десния политически спектър. "Мръсната" дума "неолиберализъм" за французите не означава нищо повече от негативно оценяваната склонност за пазарна ориентация. На международната конкуренция, включително и на единния европейски вътрешен пазар, не се гледа като на шанс, а като на заплаха за социалните и културни достижения.
Страхът на държавата, че може да изгуби своя контрол над конкуренцията, намира отражение в закони, каквито едва ли има на друго място в света. От тази година например е записано със закон, че когато една фирма се продава на нов собственик, трябва първо да се даде възможност на мениджмънта и на заетите в предприятието да го закупят. Едва ако те откажат, а законът им дава право да размшляват над този въпрос в продължение на четири месеца, продажбата може да се осъществи. Всяка година във Франция се сменят собствениците на няколко десетки хиляди фирми - и във всички тези случаи се стига до няколкомесечни блокади - дори и когато работещите във фирмата изобщо нямат възможност или намерение да обсъждат евентуалната й покупка. Това пречи на инвестирането и нанася щети на фирмите, без държавата да извлича каквато и да била полза.
Необходимите на Франция структурни реформи би трябвало да съдържат радикален отказ от сегашните правила и нагласи. Разбира се, трябва да се признае и това, че съществуват коренни различия между германската и френската икономически системи. Все пак обаче общата валута създава конкурентна борба между отделните европейски региони, от която нито една страна не може да се изплъзне, също както няма и възможност за обезценяване на валутата за сметка на съседни нации.