Защо Цацаров е толкова доволен

Коментар от Ясен Бояджиев:

Събитието бе отдавна прогнозирано и очаквано, но все пак си заслужава да се отбележи - заради задружния саботаж на огромна част от „екипажа” корабът на съдебната реформа „успешно“ се върна в познатите води на статуквото и сега отново е здраво вързан за неговия пристан.

Най-сигурният белег за това е, че главният прокурор, за първи път така безрезервно, захаресва съдебната реформа. И заговори за нея със сдържано, но неприкрито удовлетворение, подобаващо за човек, успял да „обърне курса“.

"За първи път..."

„За първи път от много време“, казва той, „личните противоречия и личните дрязги са загърбени“, а подходът е „много рационален и много консенсусен“. И по-специално - реформата на прокуратурата за него е „обща кауза“, която, забележете, е вече „постигната“ (при доста добър работен консенсус).

От какво е толкова доволен главният прокурор? За да отговорим на този въпрос, трябва за кратко да се върнем към хронологията на „плаването“.

То започна преди година и половина с бурни овации и големи обещания на управляващите, че единственият възможен, абсолютно приоритетен и неотменим „курс“ е към дълбока и цялостна реформа на съдебната власт. За целта „на капитанския мостик“ като министър на правосъдието бе поставен необременен от политико-икономически зависимости човек от неправителствения сектор с ясни и смели идеи и воля за тяхното осъществяване. Обещана му бе безрезервна подкрепа, а Народното събрание с голямо мнозинство прие разработената от него стратегия.

След което обаче, едва отдалечил се от брега, „корабът“ бе връхлетян от мощния ураган на добре организирана и стройно ешелонирана съпротива. И една по една идеите за реформа започнаха да изпадат „зад борда“. Много по-късно се разбра, че още тогава премиерът е казал ясно на своя правосъден министър: „ще се случват само неща, които са съгласувани“ с главния прокурор. Така и стана.

Съгласувано с главния прокурор

Първа падна идеята за създаване на специализирана независима прокуратура за борба срещу корупцията по румънски образец. После дойде ред на всички идеи, които можеха поне да отдалечат българската прокуратура от съветския модел. Пряко засягащата прокуратурата проблематика бе предварително и без обсъждане изхвърлена от проекта за конституционни промени. Т.нар. исторически компромис остави някаква надежда, че чрез съотношението между професионалните и политическите квоти в двете колегии на разделения в бъдеще Висш съдебен съвет ще бъде засилен контролът върху прокуратурата и разхлабени зависимостите на съда. После обаче „историческият компромис“ бе „опраскан“, разделянето на ВСС - до голяма степен обезсилено, статуквото - съхранено, а присъствието на „капитана“-министър - обезсмислено. „България е прокурорска република“, обяви той, когато напускаше. Нищо не е загубено, уверяваха наследниците му. Корекцията е незначителна - важен е Законът за съдебната власт. И като го подготвим, ще видите, че продължаваме по начертания „курс“.

Е, подготвиха го. В частта му, отнасяща се до устройството и функционирането на прокуратурата, не е останало нищо от проекта, изготвен от екипа на предишния министър. Затова пък тя почти напълно съвпада с предложенията на главния прокурор, представени още в края на 2014 година. На книга прокуратурата вече няма да е „централизирана“, но предлаганите конкретни промени са до такава степен козметични, формални и условни, че на практика няма как да променят съществуващия модел. Главният прокурор запазва властовите си лостове и все така ще може да контролира всичко и всички под себе си. Редовите прокурори остават все така подчинени, зависими и уязвими. Остават и прословутите предварителни проверки - любимият безконтролен инструмент за натиск и шантаж.

"Каузата е постигната". Чия кауза?

Като се изключат някои минимални „щети“, с този закон неприятностите и перипетиите за прокуратурата фактически ще приключат и тя ще си остане същата безконтролна и всесилна институция, незасегната от съдебната реформа. (А понеже тази реформа може да има пълноценен ефект само в своята цялост, това в значителна степен ще обезсили направените в други нейни посоки смислени стъпки, включително в Закона за съдебната власт.)

Ето защо е толкова доволен главният прокурор. И има пълно основание да мисли, че „каузата е постигната“, макар и законът още да не е приет. Е, вярно някои ще покрещят и ще „издигат нови и нови лозунги“, но „в крайна сметка политическият театър ще бъде изигран“ и „здравата политическа логика в народните представители ще надделее“. Защото наистина са останали кажи-речи само няколко политици и само „една политическа сила“, които продължават да повтарят, че ставащото е имитация на реформа.

Останалите гласуват, каквото е „съгласувано“. Защото присъствието във властта им е по-важно от принципите. Или защото са част от кръговете, които крепят и ползват статуквото. Или пък защото се страхуват от него. Това е в момента „здравата политическа логика“.