Звезден миг за Молдова: наказаха стария проруски елит
16 ноември 2020Република Молдова в източния край на Европа рядко попада в полезрението на западните медии. Ако изобщо се случва, то е заради корумпираните местни политици, заради дългите години, прекарани под властта на мощни олигарси, или заради замразения от близо три десетилетия конфликт с бунтовния регион на Приднестровието, подкрепян от Русия. Или пък заради огромната бедност на обширни части от населението, които водят до масова емиграция.
Близо половината от четирите милиона молдовци живеят и работят в чужбина – някои от тях са в Русия, но преобладаващата част е в ЕС. Тъкмо онези от тях, които са успели да си уредят относително нормален живот и скромно благосъстояние в ЕС, сега масово се изявяват като отговорни европейски граждани. Без техните парични трансфери, които съставляват близо една четвърт от целия БВП на Молдова, семействата им в родината изобщо не биха могли да оцелеят, а страната отдавна щеше да е банкрутирала.
"Изменници" с огромно влияние
Управляващият проруски държавен глава – социалистът Игор Додон, който изгуби изборите, не се свенеше да клейми „изменници на родината“ тъкмо онзи четвърт милион молдовци, живеещи в ЕС. Това не е изненада, като се знае, че над 90% от тях са гласували за Мая Санду. И не само това – много от тях явно са успели да убедят голяма част от останалите в Молдова техни роднини, а дори и част от онези, които досега по традиция са гласували за „старата гвардия“, този път да дадат гласа си за отявлената проевропейка Санду. Въпреки пандемията, хората в Молдова проявиха и впечатляваща избирателна активност.
В интервю за ДВ преди балотажа, новата президентка кратко и ясно обрисува приоритетите си: да спаси страната от бедността и да даде перспектива на хората. Успехът на тези начинания зависи обаче не само от нея. Парламентът в Кишинев се доминира от социалистите, а реформаторският прозападен лагер е разединен. Дори и смела президентка като Мая Санду не може сама да се справи с бедността, корупцията и влиянието на старите елити.
Сега тя се нуждае от решителната подкрепа на Запада – както от ЕС, така и от САЩ. ЕС трябва да съживи Споразумението за асоцииране на Република Молдова към общността, което съществува от 2014 година насам, а и да финансира този процес подобаващо.
Германия като страна, която в момента е ротационен председател на общността, би могла да извърши много важна работа в тази насока. Молдова се нуждае от инвестиции, от работни места, за да могат молдовците да се завърнат обратно и да помогнат за възстановяването на разсипаната си родина. Фактът, че те желаят това, бе доказан по впечатляващ начин в изборния ден.
Европейската мечта на Молдова
Но Република Молдова се нуждае и от истинска политическа перспектива. Продължилото с десетилетия лавиране между Изтока и Запада, между Москва и ЕС, е оставило дълбоки следи. Независимо от всички споразумения, Русия все още държи свои войски в отцепническия регион на Приднестровието и няма намерение да ги изтегли оттам.
Близо една четвърт от молдовците биха желали да се обединят със западната си съседка – Румъния. Загубилият изборите президент Додон заявяваше преди балотажа, че ставало дума за „значителна опасност“ и предупреждаваше, че са възможни социални безредици и дори гражданска война.
На фона на военните размирици в Източна Украйна и в Нагорни Карабах подобни твърдения звучат цинично и безотговорно. Мястото на политици като Додон е на бунището на историята. Завинаги. ЕС държи в ръце възможността да превърне европейската мечта на Молдова в реална история на успеха.