Зверствата на другите

Саво Стръбач все още е в леглото, когато над Книн падат първите гранати. За него е пределно ясно, че това са хърватите. "Отидох до прозореца. Навсякъде избухваха снаряди", спомня си той и подчертава многократно, че артилерийският огън е бил "безразборен". Навремето Саво Стръбач е член на правителството на ръководената от сърбите сепаратистка област Република Сръбска Крайна със столица Книн. Въпреки че тя не е била международно призната като държава, сръбският режим на практика контролира една трета от днешната хърватска територия по време на кървавата война, разкъсала социалистическа Югославия.

Едните празнуват, другите скърбят

Хърватската операция "Буря" трябва да сложи край на това господство. Звонко Милас навремето е офицер от хърватската армия и участва в офанзивата. Днес той е депутат в парламента от Хърватския демократичен съюз и твърди, че в Книн не е имало артилерийски обстрел. "Не беше разрушена нито една сграда", казва той. Милас предпочита да говори за сръбските престъпления от 1991 година и най-вече за бруталната атака срещу родния му град Вуковар на границата със Сърбия. "След войната не можех да позная собствената си улица във Вуковар. Всичко беше разрушено", спомня си той.

Операция "Буря" продължава почти 84 часа. За тези три дни и половина хърватската армия успява да поеме контрола върху сепаратистката област. Днес в Загреб и Книн празнуват 20-годишнината от тази победа. Никой в страната обаче не обръща внимание на това, че по време на офанзивата 200 000 сърби бягат от хърватските войници и никога не са завръщат обратно - факт, който няколко международни съдилища определят като етническа чистка. Освен това след операция "Буря" хърватите избиват между 700 и 2 500 сърби, останали в областта. И докато днес в Хърватия празнуват, Сърбия обяви ден на траур.

Престъпленията на другите

"Хърватия празнува победа във война, в която беше въвлечена. Всички престъпници обаче трябва да бъдат подведени под отговорност", казва хърватският депутат Звонко Милас. Той няма отговор на въпроса защо досега Хърватия е осъдила само един участник в зверствата след операция "Буря". "Нали знаете, че понякога правото и справедливостта нямат нищо общо", допълва той.

Ивица Дикич е доста по-критично настроен. "Преди Хърватия да празнува толкова помпозно победата си, трябваше да се занимае с престъпленията срещу сръбското население", казва главният редактор на излизащия в Загреб седмичник на сръбското малцинство "Новости". "През всичките години след войната, управляващите хърватски елити се опитваха да "цементират" освободителния характер на офанзивата в Книн през 1995. Всички обаче ингнорират обратната страна на операцията, а именно етническата чистка и нескритото желание на бившия президент Франьо Туджман да намали броя на сърбите в Хърватия под три процента", казва Ивица Дикич и допълва, че дори Международният съд, който през февруари отхвърли взаимните обвинения в геноцид на Белград и Загреб, не оспорва етническата чистка, а я потвърждава.

Далеч от помирение

"Хората в Сърбия с право са възмутени, че престъпниците в Хърватия са на свобода", казва Драган Попович от белградския център "NRO" за съвременна политика. "Сърбия обаче също премълчава своята роля в началото на войната, когато създаде Република Сръбска Крайна с пряката политическа, военна и финансова помощ от Белград", допълва той. Попович изтъква, че според изчисленията,навремето оттам са прокудени 180 000 хървати. Почти толкова, колкото са прокудените в края на войната сърби. "Така погледнато Сърбия няма право да се смята за морален победител", казва той.

А какво мисли по този въпрос бившият секретар в правителството на Сръбска Крайна Саво Стръбач? "През 20 век битките между сърби и хървати винаги са били кървави и безпощадни. Но сърбите изстрадаха повече", казва той. Както бившия офицер Звонко Милас, Стръбач предпочита да говори обстойно за мъките на собствения си народ. Той твърди, че много сърби са били "убити ритуално", което символично напомняло за престъпленията на хърватските фашисти през Втората световна война.

И така през последните две десетилетия всичко около войната се върти в кръга на взаимните обвинения и усложнява истинското помирение. Много въпроси между Хърватия и Сърбия остават открити. От съдбата на безследно изчезналите, та чак до спорната граница по Дунава. "Всички политици в региона и от десния, и от левия спектър с удоволствие залагат на националистическата карта", казва Драган Попович. Той се опасява, че без честно преосмисляне на собствените военни престъпления и от двете страни, сенките на войната никога няма да избледнеят.