''Зелената революция'' на Куба

От ранни зори Антонио е на крак и полива зеленчуците в градината си. Тя се е сгушила между оживена градска улица и сиви панелни блокове в самия център на Мантансас, малък град в северната част на Куба. "Навремето тук играехме бейзбол, докато баща ми не взе под аренда угарта", разказва Антонио. Градината е собственост на кубинската държава, която му позволява да ползва парчето земя и водата за поливане безплатно. Антонио сам си отглежда семената за посев, за да му е по-евтино. Тор и пестициди не ползва, защото са скъпи. Затова неговите зеленчуци са по принуда "био".

"Градски" ниви

В Куба има безброй подобни зеленчукови градини - разположени насред градовете и най-вече в столицата Хавана. Там и улиците са по-широки, и градините - по-големи. Някой достигат до 10 хектара. Тези градини снабдяват столичани с фасул, домати и сладки картофи, а туристите - с прочутите банани и манго.

Първите градски зеленчукови градини се появяват през "perioda especiale" - годините след 1993. Разпадането на Съветския съюз доведе до срив и на кубинското селско стопанство. "Големият брат" спря доставките на машини, торове и бензин. Интензивно развиваното дотогава кубинско земеделие започна да дава едва половината от предишните реколти. Огромни площи останаха да пустеят.

Хората се видяха принудени да използват всяко свободно парче земя в градовете, за да се самозадоволяват с плодове и зеленчуци. Това урбанизирано селско стопанство беше кубинският отговор на недоимъка. Селското стопанство на острова и до днес не се развива добре. Въпреки прекрасния климат то е едно от най-нископроизводителните в целия регион.

Навсякъде се виждат пустеещи земи, а селските кооперативи не разполагат с достатъчно средства, за да купуват торове, семена и машини. Куба е принудена да внася 70% от необходимите й хранителни продукти. Само едно страната има в изобилие: тютюн. Когато човек пътува от Хавана на югоизток, ландшафтът става все по-зелен. Регионът е особено плодороден. Малкият град Винялес е обкръжен от тютюневи насаждения.

Тютюн от Винялес

Бенито Камехо е най-големият тютюнопроизводител във Винялес. "2014 ще бъде добра година", казва той, гледайки с гордост големите и здрави тютюневи листа. През април тютюнът ще може да се бере - от полето ще излязат около 3 000 килограма тютюн. Бенито Камехо има право да задържи 10 процента за себе си, останалите 90 процента е длъжен да продаде на държавата и то на твърда цена от 1 700 песос за 50 килограма, или малко повече от 50 евро. Когато рекултата му е висококачествена получава от държавата високи добавки към основната цена.

Тютюнът и кубинският ром са най-популярните експортни стоки на Куба. Тютюнът се преработва в държавните фабрики за пури, чиято продукция заминава предимно за Европа. Производството и износът на пури носят валута на държавата, а Бенито Камехо се радва на туристите, които идват в неговото стопанство, за да наблюдават ръчното производство на пури. По-късно туристите получават по едно кафе и оставят бакшиш. Това са много важни приходи за селските стопани, защото са в "истинската" валута - така нареченото конвертируемо песо /CUC/, с които се купуват резервните части за машините от чужбина. Кубинските селски стопани обаче получават заплатите си в кубинско песо /CUP/.

Страната има нужда от реформи

Една страна с две паралелни валути. Този принцип скоро ще бъде отменен. Президентът Раул Кастро иска да обнови страната, вкл. и чрез реформи в селското стопанство. Правителството възнамерява да оползотвори два милиона хектара пустеещи земи. Куба иска да стане независима от вноса на хранителни стоки, който всяка година "гълта" по 1,7 милиарда долара.

На мястото на огромните държавни кооперативи дойдоха вече малки сдружения на земеделци, разрешени от правителството. В бъдеще те ще могат и сами да продават своята селскостопанска продукция - например на хотели. Повечето селски стопани обаче не могат да се възползват от този нов потенциал, защото им липсват познания как да управляват фирмите си и как да анализират нуждите на пазара.