Зелените - вече не само за висшистите и богатите?

Роберт Хабек никога не е страдал от липса на самочувствие. В началото на годината 49-годишният писател беше избран за един от двамата председатели на Зелените, а ето, че сега партията му постигна небивал успех на вота в Бавария и със замах удвои резултата си от предишните избори за Ландтаг. Този успех възроди една стара дискусия сред Зелените: дали партията им има потенциал да стане масова и да разшири влиянието си отвъд границите на своя традиционен електорат? Такъв въпрос Зелените си задаваха най-вече след ядрената катастрофа във Фукушима през 2011 година, когато подкрепата за тях в допитванията рязко се повиши.

Сега обаче отговорът звучи съвсем ясно. "Имаме задачата да се преместим в центъра на демокрацията", казва Хабек. "За нас това без съмнение е нова роля, към която сме се стремили и на която държим." Хабек уточнява, че Зелените не са си поставяли целта да заемат мястото на социалдемократите като водеща политическа сила вляво, но пък и нямат намерение да се отказват от подкрепа, идваща от най-различни обществени групи.

Ще се притесни ли твърдият електорат?

Хабек си поделя председателството на партията с Аналена Бербок. И двамата смятат, че традиционните дебати с кого могат и с кого не могат да се коалират Зелените вече са излишни. Сегашната позиция е ясна: Зелените са отворени за сътрудничество с всички демократични партии, включително и с консервативния ХСС в Бавария. В момента обаче по всичко изглежда, че те няма да управляват в тази провинция, а ХСС ще влезе в коалиция с платформата "Свободни избиратели", която има влияние главно в селските региони. Иначе Зелените отдавна са спечелили сериозна подкрепа в цялата страна и участват в девет провинциални правителства в различни коалиции - със социалдемократите, с Лявата партия, с ХДС, с либералите. А в Баден-Вюртемберг държат дори министър-председателския пост. Участието им във властта е безшумно и ефикасно, те са гъвкави и диалогични. Но чак пък да са станали масова партия от нов тип? За някои ветерани на "зелената борба" тази хипотеза звучи съмнително. Защото една масова партия трябва да е отворена за всички обществени групи, а до днес за Зелените гласуват най-вече хората с висше образование и високи доходи, както и държавните служители от по-горните равнища.

Един някогашен лидер на Зелените казваше: "За нас гласуват хората, които с готовност си плащат данъците. И съпругата на зъболекаря, която иска за децата си чиста природа и добри училища - въпреки че нейният мъж навярно дава гласа си за либералите." Ако обаче сега за Зелените гласуват и избиратели от други обществени прослойки, нима това все още е същата партия? Няма ли твърдият електорат да се притесни от устрема на Зелените към "центъра на демокрацията"? Тази опасност сякаш не тревожи Хабек, който гордо посочва, че Зелените, досегашната "градска партия", са получили дори в селските райни 16 процента.

Ръководството на Зелените добре знае, че партията върви нагоре най-вече благодарение на чувството за несигурност, което изпитват избирателите. ХДС на Ангела Меркел и нейната "сестринска партия" ХСС вече от месеци открито се карат за мигрантската политика, а социалдемократите се намират в състояние на свободно падане. Отвсякъде наднича стряскащият призрак на набралите сила  десни популисти от "Алтернатива за Германия". Поради всичко това мнозина избиратели, които се тревожат за демокрацията в страната (включително и консервативни избиратели) възлагат надеждите си на Зелените. Зелената депутатка в Бундестага Франциска Бартнер го формулира така: "Демокрацията и конфронтацията не се понасят. А избирателите наказват както тези, които се опитват да правят политика на гърба на бедните, така и онези, които се съюзяват с антиевропейци като Орбан. Окуражена съм от факта, че особено много жени гласуват за повече емпатия и за Европа."

На Изток е друго

Зелените все още срещат трудности в източната част на страната. В някои източногермански провинции членската им маса възлиза едва на по няколкостотин души. Като цяло на Изток Зелените изобщо нямат това влияние, което имат на Запад. Хабек го знае добре и неслучайно казва, че неговата партия трябва да преодолее дистанцията спрямо електората, че "не бива само с приказки да подминава настроенията на хората". Зад тези думи все още не се вижда истински политически план, тъй че засега не е ясно дали в обозримо бъдеще доскорошната еко-партия ще може да събере докъм 20% гласове и така да се превърне в масова партия. Според Хабек обаче тенденцията е еднозначна. "Ние започнахме като партия на протеста, после осъществихме различни политически проекти като управляващата коалиция със социалдемократите. А днес вече сме партия, която носи отговорност за цялата страна!".

Поне в момента вятърът издува платната на Зелените. А след две седмици в провинция Хесен, където Зелените управляват заедно с ХДС, предстоят избори. Според прогнозите, Зелените могат да получат около 18 процента от гласовете.