Змиярникът

Какви бяха проявите на това раздвижване? Коментира Георги Папакочев:

Ако се наблюдава внимателно поведението на съществата, които очакват да попаднат в списъците на вездесъщата вече Комисия по досиетата, могат да се забележат някои закономерности. Като правило, дълго преди очаквания акт на огласяване на тяхната принадлежност към тайните служби, те изчезват от публичното и обществено пространство.

Изпокриват се по села, вили, апартаменти и се мъчат да прекъснат максимално връзките си със света, който до вчера са обитавали „под прикритие” или с дълбоката си срамна тайна. Мнозина се пропиват тежко – за да забравят или да притъпят позора, който неизбежно ги очаква. Други, насъбрали в себе си отровата на поруганото достойнство в навечерието на „Страшния съд”, предприемат инстинктивна контраатака, с илюзията, че могат да спасят цели

отломките на своя „таен” живот

Какво друго, освен пълно отчаяние, се криеше зад грозната телевизионна разправия в ефир между тримата бивши агенти, титулуващи се все още „журналисти”, която предхождаше първия рунд от отварянето на новинарските досиета? Не дочакали неизбежното, те започнаха да се хапят един друг с отровните си зъбки, забравили напълно, че го правят пред стотици хиляди хора, които де факто са били техни жертви, а сега единствено са тяхната потресена аудитория!                    

След удара на 26 ноември 37-те ТВ-агенти се свиха като настъпени змии, след което някои нападнаха отново с раздвоените си езичета. Единият, най-приказливият и най-самочувствен, зад пушилката от пустословия в един от най-тиражните всекидневници се захвана да брани не толкова себе си, колкото своето антикварно монополно предаване по единствената навремето държавна телевизия. Другият, доносник-самоинициативник, шпионирал Китай и Югославия, се отдаде на академична дейност в Пловдивския университет, където без капчица срам е говорил пред онези, които през своите студентски години редовно е „ковал” на службите. Следващият, който се оказа

резидент на телевизионните ченгета

след комедиантските си изпълнения на телевизионния екран, вероятно изчаква подходящия момент, за да забие отново зъбчето си там, където трябва. Друг се захвана да разговаря в печата сам със себе си и да завърши своя автодиалог с прозрението: „Амбиции. Простотии. Бог да ни съди”. Най-тъжният се появи като мумия в телевизионна дискусия през седмицата, с което вероятно искаше да каже безмълвно – да, „кълвал” съм отровно в миналото, но днес съм съсипан човек, не можете да ме съдите.

Така зимният летаргичен сън на най-ярките ТВ-обитатели на змиярника беше леко нарушен. Вероятно до Коледа и шумните „радио-картали” ще бъдат поразмърдани. После всички отново ще се сплетат в лигавото си кълбо, за да дочакат лятото. Когато спокойно ще изпълзят на открито и... отново ще си съскат и хапят на воля! Когото сварят и където сварят. Но този път може би не така смъртоносно.