И в България министърът отдавна е жена
28 юни 2011В българските новини често става дума за германскиЯ канцлер Ангела Меркел, за френскиЯ министър на финансите Кристин Лагард, а неотдавна, по повод кончината й – и за правозащитникА Елена Бонер. При това и трите собствени имена са ясно разпознаваеми женски имена - Ангела, Кристин, Елена - и свързването им със съществително и прилагателно от мъжки род е тромаво и грозно.
В английския език, където съществителните нямат род, професии като „шофьор“ или „служител“ са неутрални спрямо пола и не се променят. Не е така в немския, българския или чешкия език. Ангела Меркел е първата жена-канцлер на Германия, но от самото начало присъства в медиите без изключение като канцлерка.
Консервативният български език
Други пет жени в нейния кабинет абсолютно навсякъде в общественото пространство биват назовавани министърки. Понякога в разгорещените парламентарни дебати се случва някой в бързината да каже „хер“ Меркел – и всички да се засмеят, защото зад този лапсус се крие много: не просто неволна грешка поради дългата практика, господа да доминират политиката, но и защото жените на високи позиции са малко „хер“, мъжки момичета.
Поне от 20 години жените масово навлизат в политиката и редица европейски езици улавят това. Когато чешкият министър на отбраната бе жена – Власта Парканова, медиите без запъване я споменаваха като министърка. Защо в България езикът е толкова консервативна сфера и дали той е последното убежище на мачовщината?
Професиите и длъжностите първоначално са от мъжки род в българския език, което е съвършено обяснимо – заемат се от мъже. За разлика от съществителни като „маса“ или „стол“, чийто род не се променя, длъжностите се заемат от хора и с навлизането на жени родът се променя. Неслучайно има учителКИ, лекарКИ, счетоводителКИ, главни редакторКИ. Публичният език обаче все още се съпротивлява на навлизането на жените-министърки.
Знам, че моите критици веднага ще се хванат за изключенията, за военизирани или силови сфери, предимно мъжко царство, където думи като „бодигард“ или „генерал“ нямат женски род. „Патриарх“ се дава в учебниците като пример за една от най-консервативните сфери – църквата, която не допуска жени високо в йерархията и затова няма женски род. Впрочем това не е така в протестантската църква. Германската теоложка Маргот Кесман бе избрана за епископ в Протестантската църква, а немският език прие женския род на високия сан - BischöfIN.
Щом жените навлизат във всички йерархии, езикът трябва да ги следва. Порталите за предлагане на работа в Германия и Австрия например винаги се обръщат и към кандидатките, докато в България стандартно „кандидат“ се използва в мъжки род.
Фамилиарничене по нашенски
Българският език се променя стихийно и невинаги за добро. Преди време писах с възмущение срещу повсеместната отмяна на учтивата форма „Ви“. Тази тенденция вече обхвана цялата сфера на рекламата и различните промоции – навсякъде фамилиарничат: спечелИ Прима карта, купИ еди какво си.
Преди време един от мобилните оператори ми изпрати следния SMS: благодарим ТИ, че си 1 година с нас. Чакайте бе, хора, вие изобщо не ме познавате, при това съм ваш клиент, тоест трябва да има дистанция и задължителна употреба на учтивата форма „Ви“. В цялата тази какофония, когато липсата на респект ни превръща всички в тийнейджъри и ставаме по-равни, отколкото бяхме при комунизма, не се чува един глас: на езиковедите. Защо корифеите на българския език, които някога пишеха колонки, сега мълчат?