И в затвора заплатата си тече

Още от 1911 година гръцката конституция гарантира неприкосновеността на държавния служител. Или казано по друг начин: един път чиновник - винаги чиновник. Това, разбира се, беше направено, за да защити държавните служители от произволни уволнения на партийна основа. Това обаче също предизвика произвол, но с обратен знак: дори и при тежки провинения никой не може да уволни държавен служител. Атинският вестник "Етнос" припомня например историята около полицая Епаминондас Корконеас, който през 2008 година застреля на улицата 15-годишно момче. Полицаят беше осъден на доживотен затвор, но и до ден днешен получава 30 процента от заплатата си, въпреки че се намира зад решетките. Как е възможно такова нещо?

"Отнемането на статута на държавен служител и свързаното с него прекратяване на заплащането може да бъде обявено единствено от дисциплинарната комисия на полицията", казва журналистката Мария Псара, която изнесе случая във вестника. Тя прави собствено журналистическо разследване и установява, че адвокатът на Корконеас ползва всевъзможни юридически трикове, за да предотврати процедурата по отнемане на статута на държавен служител на своя довереник.

Едва след като случаят придоби публичност, дисциплинарната комисия на полицията се активизира. През последните дни на бял свят излязоха и други подобни случаи. Двама градски съветници от Пангайон лежат в затвора за убийство, но  получават половината от заплатите си и днес. Бившият финансов директор на град Солун пък получава 25% от заплатата си, независимо от това, че е осъден на доживотен затвор за финансови злоупотреби.

Съкращаваш 15 000, назначаваш 15 000 и ето ти реформа!

Трипартийното правителство на Андонис Самарас е решено да сложи край на подобни практики. Кабинетът реши незабавно да уволни около 1 500 държавни служители, които са нарушавали законите. А до края на 2014 година държавната си служба ще загубят още 13 500 чиновници, чиито щатни места ще отпаднат в рамките на предвидената реформа на администрацията. Това решение несъмнено ще се хареса и на Брюксел, откъдето отдавна настояват за съкращаване на чиновническия апарат.

Само че, необяснимо защо, заедно с плановете за съкращения, бяха обявени и такива за нови назначения. Вътрешното министерство например има намерение да обяви нови работни места за 15 000 държавни служители. Бившият правителствен говорител Димитрис Циодрас твърди, че в случая не става дума за съкращения на щатни места, а по-скоро за отърваване от неквалифицирани държавни служители и подмяната им с по-млади и повисоко образовани.

Допреди няколко години правителството изобщо не бе наясно, колко хора са на държавна служба. През лятото на 2012 година бившият финансов министър Георгиос Папаконстантину нареди да бъдат направени проверки и установи, че малка Гърция има 768 000 държавни служители. В тази бройка обаче не бяха включени общинските служители. Под натиска на ЕС, ЕЦБ и МВФ броят на служителите бе намален междувременно на 644 000 души.

Държавният апарат саботира

Димитрис Циодрас не смята, че тези цифри са стряскащи, защото отговарят на средното ниво за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/. Циодрас смята, че сега е най-важно да бъде създадена дееспособна администрация, която да помага за икономическото раздвижване на страната: Нуждата от подобно нещо е огромна: "Ние сме свидетели, как държавният апарат постоянно се противопоставя на всякакви реформи", казва Циодрас.

Остава да видим дали смяната на поколенията в гръцката администрация ще доведе до промяна. Журналистката Мария Псара е скептично настроена. "Съществува прекалено голяма опасност да възникне нова система, в която държавните служители да станат играчка в ръцете на политическите партии и управляващите", казва тя. А времето напредва. Гръцкото правителство се е задължило да съкрати 15 000 държавни служители до края на 2014 година. Това е и предпоставката за изплащане на следващия транш от помощния пакат на стойност от 8,8 милиарда евро.

Автор: Я. Пападимитриу, К. Цанев, Редактор: Б. Узунова