И Германия ли вече върви назад?
12 август 2012Поръчките намаляват, германската индустрия тъпче на едно място и произвежда значително по-малко, отколкото преди кризата. От няколко месеца безработицата в страната расте, макар и умерено, социалният продукт бележи лек спад. През последните няколко години заетостта е нараствала с по-малко от един процент, а производителността на труда има годишен ръст от около 1 процент. С други думи, общите икономически капацитети намаляват, а това поощрява инфлацията. От няколко месеца потребителските и индустриалните производствени цени стагнират. Което пък не е добре за доходите на трудещите се, още по-малко пък за печалбите на предприятията.
Задава ли се следващата Голяма депресия?
Защо Германия отново върви към рецесия? Как стана така, че германското стопанство остана относително стабилно и едва сега вече започва да усеща трусовете, които отдавна изпитват много съседни страни? В цялото средиземноморско пространство царят отношения, каквито е имало по време на Голямата депресия от 30-те години. За да намалят бюджетните дефицити и да си осигурят свежи пари на капиталовите пазари при поносими условия, тези страни преследват циклична финансова политика. Тя, от своя страна, води до отслабване на стопанския ръст и до увеличаване на бюджетните дефицити. Те пък изискват нови усилия, тоест нови увеличения на данъците и съкращения на държавните разходи.
Омагьосан дяволски кръг! И Великобритания, най-важният търговски партньор на Германия извън еврозоната, е в дълбока рецесия. Тази рецесия ще се засили още повече, когато един ден британците сериозно започнат с намаляването на бюджетния си дефицит. Извън Европа стопанският растеж също забавя ход. В САЩ и Япония, дори в Китай, а най-вече в Индия. Навсякъде икономическите прогнози биват коригирани надолу.
Дълго време Германия трупаше дивиденти от износа си за бързоразвиващите се страни. За известно време и "слабото" евро играеше роля на турбогенератор на износа. Да, обаче всяко нещо си има край. През второто тримесечие на годината вносът в развиващите се и бързоразвиващите се страни бележи спад от 11 процента. Стана така, че конюктурата в тези страни беше засегната силно от проблемите на индустриалните нации.
Затишие пред буря
Все още бързоразвиващите се страни са зависими от вноса. Те обаче най-общо са "здрави" във финансово отношение. Това се вижда от големите им валутни резерви, ниските държавни дългове и бюджетни дефицити. И тъй като инфлацията им създава грижи само спорадично, те предприемат икономическа и политическа офанзива. Остава да се надяваме, че това "лекарство" ще подейства, защото в богатите страни почти нищо не върви както трябва.
Националните банки изиграха всичките си козове. Лихвите са почти на нулево ниво, а условията за вливане на капитали не могат да бъдат по-изгодни. ЕЦБ дава заеми срещу все по-минимални гаранции. Така нареченият "трансмисионен механизъм" между паричната политика и реалната икономика вече не функционира. Общо взето, картината не е розова. Засега няма и индикации за промяна. Борсовите пазари са относително стабилни, но това се дължи на ниските лихви и относителната финансова стабилност на предприятията.
Стабилни борсови пазари и рецесия? Нещо не пасва както трябва. Особено застрашени се цикличните стойности. Освен това дългогодишнят бум на пенсионните пазари още не е приключил. А рецесията ще намали значително инфлационните очаквания и печалбите. Това, че емисионните банки още дълги години трябва да дават "газ" като противовес на рестриктивната финансова политика, отвежда на практика в същата посока - към дълбока рецесия.
АГ, ДВ, ДПА, Д. Вермут, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева