И рокът концентрира

Китаристът Стив Вай /почетен доктор на музикалния колеж "Бъркли" и бивш член на състава на Франк Запа/ е известен с виртуозността си, но все пак само сред феновете на рокмузиката и китаристите. И по това се различава от Моцарт, на когото хората без особено благоразположение към съвременната забавна музика отдават несъмнено превъзходство. Но ето че шотландски учени успяха да поставят под въпрос именно превъзходството на класическата музика над рока - с помощта на Стив Вай.

Ключът е в личните предпочитания

Коя музика помага най-много за концентрацията и изпълнението на отговорните когнитивни задачи? До момента отговорът беше ясен - класическата! Както е описано в научната литература през 1993-а година - след десет минути слушане на моцартовата соната за две пиана в ре-минор, участниците в проведените експерименти се концентрирали много по-добре, отколкото без музика. Така възниква и понятието "Моцартов ефект".

През следващите десет години се правят опити и с произведения на други композитори, сред които Шуберт и Бах. Но въпросът как всъщност подпомагат те концентрацията остава без отговор. Публикуваната през 1999-а година теза на бостънския професор Кристофър Шабри е, че музиката се явява само един от многото стимули, които влияят на настроението и възбудата и е в състояние да предизвика благоприятни странични ефекти.

Но сходни резултати се получават и с прочетени на глас кратки текстове. Хората, които харесват аудио-книги, се концентрирали отлично по този начин. В рамките на работата обаче подобно средство не е много често приложимо, а тезата, че класическата музика има стимулиращо концентрацията влияние, се разколебава все повече. И като че ли ключът е в личните предпочитания.

Струната срещу клавиша

За да проучат въпроса, психолозите Джордж Кадуел и Лей Риби от университета в Глазгоу правят експеримент с участието на осем музиканти от два шотландски струнни оркестъра и осем възпитаници на глазгоуската школа по модерна китара - рок-китаристи. Двата екипа е трябвало да изпълнят прости концентрационни упражнения, слушайки паралелно музика - Втората симфония от Бетовен и изпълнение на Стив Вай, и двете със сила 50 децибела. Музиката се смесвала с пълна тишина и със звучащи със същата сила основни шумове.

По време на опитите невропсихолозите наблюдавали реакциите на музикантите и установили, че оркестрантите се концентрират много повече от класическата музика, а китаристите - от рока. "Откъдето следва, че музикалният вкус и предпочитанията са решаващи за постигания ефект, а не класическата музика сама по себе си" - заключават учените.