"И тогава я застреляха пред очите ни"

ДВ: Преди две години бойци на Боко Харам Ви отвличат от родния Ви град Мадагали в Североизточна Нигерия. Какви са спомените Ви от този ден?

Кристина Иджабла: Спомням си, че чухме изстрели и всички побягнаха. Настъпи невъобразим хаос. Всеки търсеше начин да се спаси. Изведнъж ни спряха петима въоръжени мъже и ни попитаха защо бягаме. Обяснихме им, че се страхуваме от боевете. А те ни задържаха и ни отведоха в една къща в Мадагали, където ни държаха като пленници.

ДВ: Откакто преди година на власт дойде президентът Бухари, армията пое контрола върху обширни територии в североизточната част на Нигерия, в това число и над Мадагали. Как реагираха похитителите Ви?

Кристина Иджабла: Преди около една година бойците ни отведоха в гората на границата между Нигерия и Камерун. Трябваше да ходим четири дни пеша. Похитителите постоянно се опитваха да ни омъжат принудително. Ние се съпротивлявахме, но те ставаха все по-брутални. Казваха, че ще избият целите ни семейства. В един момент зъвързаха очите на едно от момичетата и го застреляха пред очите ни. И тогава се съгласихме. Оттук нататък всяка вечер бойците ни насилваха сексуално. И когато някое от момичетата се съпротивляваше, го пребиваха.

ДВ: Как изглеждаше делникът Ви при терористите?

Кристина Иджабла: Бяхме принудени да спим под дърветата. В гората, в която ни държаха в плен, нямаше никакви постройки. Похитителите просто ни оградиха с бодливи храсти и телени огради. Има много такива лагери. Чувала съм, че в тях държат над 2 000 жени и деца. Навсякъде имаше охрана, сутрин и вечер ни преброяваха. За ядене ни даваха само царевица, нищо друго.

ДВ: Твърди се, че отвлечените преди две години ученички от Чибук също са в тази гора. Знаете ли нещо за тяхната съдба?

Кристина Иджабла: Тях ги държаха в непосредствена близост до нас. Мястото са казва Каго. Веднъж дори ги видяхме. Четяха Корана под едно дърво. Но нас ни държаха на дистанция от тях. Някои от момичетата вече бяха омъжени принудително за командири от Боко Харам. Но доколкото знам, повечето бяха още заедно.

ДВ: Живи ли са още?

Кристина Иджабла: Първоначално ги държаха в бившия бастион на Боко Харам в Гвоза. Но армията го превзе. Три от момичетата загинаха тогава при едно въздушно нападение на нигерийската армия. Другите обаче още са живи.

ДВ: Какво знаете за лидера на Боко Харам Абубакар Шекау?

Кристина Иджабла: Никога не съм го срещала, но съм чувала за него. Един ден всички бойци се събраха и той държа реч. Каза им да не униват, въпреки успехите на нигерийската армия. И им заповяда да отвлекат още жени и деца. Знам го, защото после бойците разпространиха звукозаписи на речта му.

ДВ: Означава ли това, че Боко Харам губи почва под краката си?

Кристина Иджабла: Нигерийската армия продължава да напредва, включително и в гората на границата между Нигерия и Камерун. Войниците разрушиха много от складовете на Боко Харам, където терористите държаха храна, оръжия и превозни средства. Видях и много убити бойци, трупове на командири и техните жени и деца. Чух, че Абубакар Шекау искал да преговаря с правителството за освобождаването на ученичките от Чибук.

ДВ: През последните две години международната общност отделя много внимание на съдбата на ученичките от Чибук. А за Вашата история и за съдбата на много други пленени жени не се говори почти нищо. Не е ли нечестно, според Вас?

Кристина Иджабла: Би било добре, ако светът заговори и за нас. Има още толкова много жени, които са в плен. Иска ми се нашето правителство да осъзнае, че имаме нужда от грижи и подкрепа.

20-годишната Кристина Иджабла живее днес при чичо си. Там тя очаква раждането на детето си, заченато по време на пленничеството ѝ. Досега Кристина не е получила никаква помощ от държавата.