Избра ли Палестина верния път?

"Има още много работа до решението на проблема в Близкия изток. От една страна - сигурен Израел, от друга - палестински народ, който си има държава и има правото да гради сам бъдещето си", това бяха думите на американския президент Барак Обама миналата година, след среща с палестинския му колега Махмуд Абас. Малко по-късно Обама допълни, че една година би трябвало да е достатъчна за постигането на тази цел. Прогноза, която обаче се оказа грешна. Сега Абас иска да поеме нещата в свои ръце. Той моли ООН за приемането на Палестина като пълноправен член и по този начин се стреми да засили собствените си позиции в бъдещите преговори.

Около плана на Абас обаче има спорове, които могат да доведат до нови размирици. Националистическото израелско правителство на Бенямин Нетаняху е подкрепяно от Вашингтон и федералната канцлерка Ангела Меркел. Махмуд Абас от своя страна настоява, че избраният от него път е легитимен и че не става дума за еднолично действие, което би възпрепятствало добрия изход на преговорите.

Какво очаква Палестина?

Главният преговарящ с Израел Саеб Еракат смята, че ще се промени не само официалният сатут на държавата: "Палестина ще стане държава-член на ООН, която е под окупацията на друга държава-членка." А това според него има голямо значение. Освен това преговорите с Израел ще продължат като преговори на държава с държава, а не както досега - между автономия и държава. Засега нито САЩ, нито Европа имат реални предложения за подновяването и успеха на преговорите.

Дали обаче пътят през ООН е най-подходящият? ООН не основават държави, а решават дали да приемат вече съществуващи такива. "Държава Палестина" обаче никога досега не е имало и все още няма. През 1947 година ООН взема решение за разделянето на Палестина на еврейска и арабска държава, а през 1948 е създадена държавата Израел.

През 1988 година тогавашният палестински лидер Ясер Арафат обяви в Алжир "основаването на държава Палестина", но територията й не беше ясно дефинирана. След споразумението от Осло Организацията за освобождение на Палестина също не обяви създаването на държава, а и до днес говори за "палестинска нация".

Сложни зависимости

Друг фактор, който усложнява намирането на изход, е, че палестинската територия е разделена не само географски, а и от политическо-идеологическа гледна точка. Западния бряг управлява Организацията за освобождение на Палестина, а Ивицата Газа е под контрола на ислямистката групировка Хамас, която се противопоставя на всякакви мирни решения. Високопоставеният лидер на Хамас Махмуд аз-Захар заявява, че е съгласен със създаването на палестинска държава върху "всяка част, принадлежаща на Палестина", но това било само първата стъпка, защото: "Ние искаме цяла Палестина. Ако нашето поколение не успее, то следващото ще го направи. Палестина означава цяла Палестина, за Израел няма място там."

Махмуд Абас неуморно уверява, че си представя две държави в рамките на границите от 1967 година, преди Шестдневната война. Правителството на Нетаняху обаче не обръща внимание на това и се подготвя за възможни размирици, които биха били поредното доказателство, че мирно решение с палестинците не е възможно.

Невъзможно е и с Махмуд Абас. Нова ескалация на напрежението ще отслаби още повече позициите му, а нов конфликт само би подсилил фактори като Хамас. Тогава изходът от ситуацията би изглеждал още по-нереален.