Извадени от обувките
10 август 2010“Санитарка задигна труп и го продаде”, из първа страница на в. “Новинар”.
Не зная дали се случва заради финансовата криза през последната година, или заради ценностната криза през последните двайсет години, но и извън контекста на криминалните хроники се долавя едно оскотяване. Хората превъртат привидно от нищото, убиват за два лева или накриво казана дума, вече не дори и за нива, продават трупове, разчленяват трупове.
Животът със 70 % сезонно намаление
Като нормален пешеходец всеки ден съзирам признаците и призраците на агресията, наблюдавам как се разраства във всекидневието, как набъбва в градския и междуградския транспорт в пиков час, чувам я да се плиска ожесточено в разговорите на хората и я виждам злорадо изписана по лицата. Достатъчно е двама пенсионери да заобсъждат на висок глас сред изнервеното на спирката множество казуса защо Вальо Топлото още не е в затвора и да се доловят тъмните тътени на помитащия гняв.
Бедността, сковала повече от половината български граждани, без съмнение е сериозна причина за обезценяването и обезсмислянето на живота, за опразването му откъм морални ориентири и перспективи, по-далечни от прехраната и оцеляването утре и вдругиден. Когато обитаваш под екзистенц минимума и си наврян до задъхване в ниското, тогава и задръжките падат. Нямам предвид дори гетата с ромски общности, бомба, чийто механизъм си цъка и тепърва ще избухне.
Абсурдът – не ежедневен, ежечасен
Говоря за нормални, редови и образовани даже хора, разцентровани от нашенския ежедневен и ежечасен абсурд, подложени на битов терор от частни и държавни монополисти, които ги атакуват с необяснимо високи сметки за ток, вода, парно, лишени от приемливо здравеопазване и правосъдие, извадени от обувките заради информационния стрес, запратени по опашки за документи, навиквани и глобявани заради чиновнически немокаетлък, грабени и мамени, незащитени и беззащитни.
Екстремните условия на всекидневието, освен че нареждат страната ни на първо място по смъртност, според последните данни на Евростат, пораждат и оскотяването, дивашкия порив да си го изкараме на някого, да си отмъстим за цялото скапано съществуване, да прекрачим последната човешка граница, щом добро и зло са всеобщо размити.