Извинението на Николич

Забележително е, че именно Томислав Николич поднесе официални извинения за жестокото клане в Сребреница. Защото противно на своя проевропейски предшественик Борис Тадич, който се бе изказал по сходен начин, Николич минава за ултранационалист, от когото Европа не очакваше подобен жест.

Преди няколко години Николич официално се противопостави на предаването на военнопрестъпниците Младич и Караджич и обвини Трибунала в Хага в пристрастност. Той бе човекът, упрекнал съдиите, че решенията им са политически. Това, че представител на десния политически лагер като Николич се извинява официално, е вътрешнополитически сигнал, насочен срещу консервативните националистически сили в Сърбия. И няма нищо чудно, че те го подложиха на остри критики заради извинението.

Искреност липсва

Какво всъщност може да е въздействието на това извинение върху жертвите от Сребреница? Реакцията от Босна е доста сдържана. Организацията "Майките от Сребреница" упрекна сръбския президент, че не е заявил ясно, че клането е геноцид. Николич от своя страна твърди, че това трябва първо да бъде доказано и допълва, че всички страни от конфликта в бивша Югославия са извършвали престъпления, напомнящи геноцид.

Тези изявления будят съмнения в искреността на извинението, а има и още един аспект, който подхранва тези съмнения - в интервюто Николич казва, че "на колене" моли за прошка от името на Сърбия, но изрече тези думи, докато седеше удобно в креслото си. Истинското покаяние изглежда другояче. Изненадващото падане на колене на бившия германски канцлер Вили Бранд пред паметника на жертвите от Втората световна война във Варшава беше убедителен жест, който трогна всички. Този мълчалив жест беше автентичен и затова остана в историята.

Думите не са достатъчни

Извинението на Николич трябва да се разбира по-скоро в контекста на неговата тактика спрямо ЕС. Основната му цел сега е да се хареса на Брюксел след препоръката за започване на присъединителни преговори със Сърбия. В контекста на тежката икономическа криза перспективата за пълноправно членство в ЕС явно е по-важна за белградското правителство от националната чувствителност - като например разпространеното мнение, че сърбите са същинските жертви на югославските войни и действията на Трибунала в Хага са насочени единствено и само срещу Сърбия.

За да се промени това мнение и да бъде постигнато истинско помирение, не стигат само думи - Сърбия има нужда от честно преосмисляне на най-новата си история и отговорността си за югославските войни. Едва когато думите бъдат последвани от дела, които да покажат, че сърбите наистина искат помирение, босненските жертви могат да приемат извинението на Николич.

Автор: В. Спасовска; Редактор: Б. Михайлова