1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Измеримо ли е щастието?

Автор: А. Кох, Б. Рачева/Редактор: М. Илчева21 август 2009

Затрупани сме със статистики - за икономическия растеж, за доходите, за брутния вътрешен продукт. Наистина ли само статистиките дават представа за обществото? Не може ли то да се измерва и по това колко е щастливо?

https://p.dw.com/p/JFhg
В търсене на щастиетоСнимка: AP

Бутан - малка страна в Хималаите, граничеща с Китай и Индия, белязана от будизма и монархията, с общо 700 000 жители. Медиите рядко съобщават нещо за тази страна. Само че тя притежава нещо, което може да събуди интереса на целия свят, казва икономистът Тобиас Пфаф: "Кралят на Бутан стана известен в света с това, че развитието на неговата страна вече не се измерва само според брутния социален продукт, а и по брутното социално щастие."

Bhutans König Jigme Singye Wangchuk
Кралят на БутанСнимка: AP

Щастие за всички

Брутно социално щастие? Всеки гражданин има право на щастие - така е записано в конституцията на Бутан. Само че как правителството осигурява щастие за цяла една нация, след като ориентирът вече не са дивиденти, печалби и загуби? Точно това се опитва да разбере Тобиас Пфаф. Той е докторант към университета в Мюнстер и по образование е икономист, тъй че разбира от числа и статистики. Пфаф прекарва шест месеца в Бутан и анализира какво прави хората там щастливи:

"Идеята е проста - тук се грижат и за други неща, например образование, възпитание, здравеопазване. В Германия също се обръща внимание на тези области, но хвърли ли човек поглед в медиите, често намира в тях по-скоро данни за икономическия растеж и други подобни неща."

В Бутан целокупността е ключовата дума към щастието. Вместо постоянно да се борят само за по-бързия растеж на икономиката, в Бутан полагат грижи за традиционните ценности и опазването им.

Kleiner Junge in Bhutan
Дали хората в Бутан са наистина по-щастливи?Снимка: Sabine Harter

Защитата на околната среда, например, тук е по-важна от евентуалните печалби в туристическия бранш - точно по тази причина туристите плащат високи цени и не получават лесно виза за Бутан. Страната се отваря към света бавно и много предпазливо. Тобиас Пфаф:

Чувството за щастие е относително

"Ако другият има повече от мен, малкото, което имам, вече не ми стига. Ако имам малко, а другите имат още по-малко, тогава се чувствам сравнително добре. Точно този сравнителен план се променя в Бутан. Хората осъзнават какво нямат", казва Пфаф. Означава ли това, че целта, записана в конституцията на Бутан - щастие за всички - остава само пожелание? На този въпрос и икономистът Пфаф все още не е намерил отговор.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми