Изнасилване ли е това или не?

Годишно в Германия се подават около 8000 жалби за изнасилвания. Според специалистите обаче, броят на сексуалните престъпления в действителност е много по-висок. Те твърдят, че едва 10% от жертвите се обръщат към полицията. Точно толкова са и осъдените извършители - едва един на всеки десет обвинени в изнасилване получава присъда.

Досегашните закони издигат твърде големи препятствия пред осъждането на извършителите, смятат защитниците на правата на жените. Като цяло законът не осигурява достатъчно закрила срещу изнасилвания, казват те. Главните инициатори на законодателните промени открай време искат да наложат простия принцип "Не!" значи "Не!", т.е. сексуални действия се извършват единствено със съгласието на другата страна. Те са събрали предостатъчно случаи, които демонстрират пролуките в досегашното законодателство.

Един от тях: Млада жена позирала за актова живопис. Художникът я накарал да застане с лице към стената и в един момент неочаквано проникнал сексуално в нея. Младата жена била толкова изненадана, че изобщо не реагирала, а липсата на реакция, според днешните закони, може да остави извършителя ненаказан.

"Не!" значи "Не!"

Критиците на сегашния закон задават и трудния въпрос: какво точно обхваща понятието "сексуални действия"? Дали например онзи мъж, който в метрото или в автобуса посяга през блузата към гърдите на случайна пътничка, извършва сексуално посегателство? Според досегашната уредба, това по принцип не се смята за такова.

В търсене на решение за всички тези проблеми германското правителство прие нов законопроект, който се приветства от защитниците на правата на жените. Редица юристи обаче смятат, че новата уредба може да доведе до безпочвени обвинения в изнасилване, срещу които заподозрените няма да могат да се борят с достатъчно ефикасни юридически средства. Юристката Хайке Раабе, която е специалист по въпроса, обяснява пред Дойче Веле какви са плюсовете и минусите на новата законодателна инициатива.

"Законопроектът е крачка в правилната посока. Но и той не предлага достатъчно закрила на правото на сексуална недосегаемост – такова, каквото го виждат редица международни документи. Вярно, че законопроектът решава редица проблеми, които станаха видими през последните години, но не променя принципното тълкуване на деянието "изнасилване". В резултат – и занапред ще има случаи на спорове около наказуемостта. Когато една жена каже "Не!" на изискваните от нея сексуални действия, а извършителят ясно го чуе и разбере, но въпреки това държи на своето, според новия законопроект, все още не е сигурно, че деянието му е наказуемо. И в сегашния вариант законодателят изхожда от предположението, че жертвата все пак трябва да се самоотбранява. Извършителят е виновен единствено тогава, когато използва сила, заплашва с използването на сила или пък по някакъв начин е поставил жертвата си в безпомощно състояние. Но това все още е лоша уредба. Трябва изцяло да сменим гледната точка, в центъра на всичко трябва да бъде не друго, а изричното съгласие на засегнатата жена", казва Раабе. Тя дава следния пример:

Против волята на другия

"Тя и той са съседи и имат любовна връзка. Съседката знае, че той живее с партньорка, над която редовно упражнява насилие. Когато той отива в жилището на съседката и ѝ предлага да правят секс, тя не смее да му откаже, защото се опасява, че той ще упражни насилие и над нея. Такова деяние ще бъде наказуемо - според новия закон - единствено, ако извършителят знае, че жертвата му се бои от потенциалното насилие. Ако не го знае, според закона, той не се възползва от безпомощното или застрашено положение на жертвата си. Всъщност, в закона за наказване на изнасилването трябва да се казва следното: "Всеки, който извършва сексуални действия с друго лице против волята му, се наказва с…" Тази формулировка обхваща всевъзможни варианти. Всяко сексуално посегателство създава една трудна ситуация, в която невинаги се действа рационално. От нашите проучвания става ясно, че особено честа е реакцията "вцепеняване" – лицето се парализира, не може да окаже съпротива и оставя да правят с него каквото искат. Други жени обаче наистина бързо си правят сметката дали и как да се измъкнат от ситуацията. Реакциите на жените са индивидуални, няма типично поведение."

В заключение Хайке Рабе казва, че формулировката "Всеки, който извършва сексуални действия с друго лице против волята му, се наказва с…" е добра от юридическа гледна точка. Само че за нейното налагане все още липсва политическата воля.