Изнасилвания и бой в поправителните домове в ГДР

 

На изложбата за историята на детските домове в бившата ГДР Ренате Фириг-Зегер гледа собствената си снимка като 17-годишно момиче. Кадърът я връща към мъчителни спомени. До днес 50-годишната жена никога не е отваряла и дума за преживяното. Едва преди няколко седмици в Лайпциг тя разказа за преживения ужас в рамките на едно независимо разследване за сексуалния тормоз над деца при диктатурата в ГДР. Както показва разследването, тормоз, който е бил широко разпространен в домовете за деца и в изправителните домове за непълнолетни закононарушители.

Справедливо възмездие не е възможно

Едва сега събрала куража да заговори за преживените ужаси, казва Фириг-Зегер. "За мен лично не може да има справедливо възмездие", казва тя и пали цигара в двора на бившия военен дом за сираци в Потсдам, където е поместена изложбата. "Давам свидетелски показания, защото това е единственият начин да гарантирам, че подобни издевателства няма да се извършват никога повече", казва Фириг-Зегер.

Тя е прекарала 180 дни в Торгау, в най-печално известния дом за деца в Източна Германия. Не било нужно кой знае какво, за да попадне човек в някой от 150-те домове за "трудни" деца. Между 1964 и 1989 г. близо 4000 младежи на възраст между 14 и 18 години са затворени в тези домове и подложени на наказателни програми, чрез които трябвало да се превърнат в "социалистически личности". Повечето от тези непълнолетни "затворници" били просто по-буйни деца или пък бегълци от семейния дом. Някои били прибирани в домовете, просто защото слушали забранена в ГДР поп-музиката, или пък задето възразявали на учителите си.

В много случаи те не били направили нищо лошо, а властите всъщност наказвали родителите им - дали заради това, че са подписали протестно писмо срещу насилствения режим, или пък, защото съседите са подшушнали на страшната ЩАЗИ, че смятат да бягат на Запад.

В ГДР официално няма сексуални посегателства

Повечето от тези деца произхождали от проблемни семейства. Фириг-Зегер е от семейство с 10 деца и от най-ранна възраст била жертва на сексуални посегателство от страна на собствения си баща. Отначало мислела, че ако каже на властите, те ще я защита. Само че в ГДР сексуални посегателства официално няма. "Казаха ми, че си измислям", спомня си Фириг-Зегер. Започнала да краде - с надеждата, че ще я хванат и ще лишат родителите от родителски права. През 1975 г. я вкарали в дома в Торгау. Отначало попаднала в изолационната, където прекарала дни наред, а директорът на дома на няколко пъти я изнасилвал.

Главата в тоалетната чиния

Днес институционализираният тормоз и шокиращите условия в Торгау и в други поправителни домове в бившата ГДР са добре документирани в спомени на жертвите и в медийни публикации. Тези издевателства се движат в широк диапазон: децата се лишават от храна, надзирателите натискат главите им в тоалетната чиния, подлагат ги на побоища и изнасилвания. Жертвите дълго време са обвинявани, че си измислят и лъжат. Трябвало да минат много години, докато разказите им за понесените мъки се натъкнат на внимание и разбиране. Сравнително отскоро жертвите започват да се организират в групи, а едва след 2012 г. германското правителство отпуска фонд за обезщетяване на жертвите на домовете за "трудни деца" в ГДР.

Не им е за парите

Според Роланд Херман, който на 14 години прекарал шест месеца в такъв дом в Бад Фрайенвалде, паричното обезщетение не е най-важното. За жертвите на институционализирания тормоз по-важна е официалната им реабилитация, а това означава: обществото трябва да научи какво са изтърпели в ръцете на държавата.

След падането на Берлинската стена през 1989 г. домовете за "трудни деца" са закрити, но в резултат от това и доказателствата за практиката в тези домове са унищожени или изгубени. Ето защо малцина от жертвите са в състояние да изнесат фактите черно на бяло. И пак по същата причина никой от служителите във въпросните изправителни домове не е разследван или изправен пред съда.

"И милион евро не биха могли да ме възмездят за онова, което ми беше причинено", казва Фириг-Зегер. Отскоро тя развежда посетители в бившия изправителен дом в Торгау и им разказва своята история. Това й помага да надмогне травмата си много повече, отколкото обезщетенията и всички терапии, които е опитала.

Роланд Херман има друга стратегия. Той е учредил асоциация, която ще се застъпва за пълна реабилитация на всички бивши възпитаници от дома за "трудни деца" в Бад Фрайенвалде.

Отношението не се е променило много, уви

Само че обществената реакция, която той, Фириг-Зегер и техните съмишленици, така много желаят, е твърде колеблива. "Онова, което се е вършило в тези домове, все още често бива отричано", казва служителката в градската управа на Бранденбург Юта Лиске, която се ангажира с инициативата. "Навремето никой не се е интересувал какво става зад тези врати", казва Херман. "Много хора тогава смятаха "трудните деца" за хулигани и престъпници и бяха доволни, че властите ги държаха далеч от улицата."

За съжаление, това отношение не се е променило много. "Историята на Източна Германия все още не е напълно проучена", казва Херман. Той и други жертви на мъченията в изправителните домове са решени разбудят общественото внимание към своята част от тази история.