Изнервеният континент

Не другаде, а точно по една от най-красивите граници на Стария континент, на красивото място, където се събират Ривиерата и Лазурния бряг, насред цветя, вили и луксозни яхти, италианци и французи се впуснаха в конфликт за сметка на трети лица по въпроса за бежанците от Северна Африка.

Списъкът може да се продължава безкрайно. Много рядко всъщност все още става дума за правилния курс на ЕС като общност. Спори се предимно и почти изключително за националните интереси и тяхното налагане.

Егоизъм + караници = Европа

И именно тук е същността на проблема. "Истински финландци", е, добре, но има най-сетне нужда и от "истински европейци"! Защото както други семейства, така и европейското си има и тъй достатъчно проблеми и би следвало старателно да избягва да гарнира егоизма, капризите и недоразуменията с перманентни, ненужни караници.

Европа прави впечатление на изнервена и раздразнена. Вероятно има нужда от един вид "семейна терапия". За целта първо всички би трябвало да признаят, че така не може да се продължава. Втората стъпка би било убеждението, че предимствата на общността са по-големи от недостатъците й. Който мисли нещо различно, би трябвало да се изнесе от общия дом.

Който обаче иска да остане, трябва да предприеме повече за сплотеността на семейството, отколкото е правил през последните години. Една от най-важните стъпки, виж случая с Унгария, би била европейците отново да положат повече усилия, за да разбират другите и тяхната история. Това не може да стане от само себе си. Тази трудна, но и приятна задача застава пред всяко ново поколение.

Както във всяко семейство, така и в Европа всички трябва да изпълняват задълженията си. Германия например е повече от когато и да било преди политически и икономически водеща сила, но твърде малко я е грижа за останалите страни, камо ли пък за малките. Това е високомерно и късогледо.

Въпрос на война или мир

Европейците трябва да имат усещането, че отношенията в семейството са справедливи, дори в условията на криза. Което означава, че за спасяването на банките например не бива да плаща единствено данъкоплатецът. Ако това ни се удаде, отново ясно ще проличи, че не е трудно да си едновременно "истински европеец" и "истински" финландец, португалец или германец.

Помирението в европейското семейство е от полза за всички нас. И това далеч надхвърля въпроса как страните на този малък континент, който всъщност е само придатък към Азия, могат да устоят на глобализацията. Бившият германски канцлер Хелмут Кол се оказва много прав - навремето той каза, че Европа е и си остава въпрос на война или мир.