Изобщо не ги е грижа за Бога. Те искат да са Бог.

Как оттук нататък ще живее Франция? Известни публицисти, социолози и философи водят вече интензивен дебат по този въпрос. Френските интелектуалци застъпват различни становища, които сума сумарум показват, че няма лесен път за излизане от кризата. Пресата тиражира познати предложения, идеи и позиции. Някои се допълват, други не. Всички те обаче показват, че от гледна точка на предизвикателството на джихадизма Франция е доста безпомощна - в смисъл, че страната все още няма адекватна отбранителна стратегия.

"Ислямизмът не защитава бога, той иска да бъде Бог", твърди писателят Камел Дауд в списание "Льо поан". И бруталността, с която той върши това, е атака и срещу самия него - френския гражданин от алжирски произход. "Човечеството няма моя цвят на кожата. Но варваринът е с моето лице", пише той. Според него, много мигранти ще станат заложници на терористичните атаки. Затова трябва джихадистите да бъдат победени, но: "Човек не се ражда джихадист, а става такъв от книгите, телевизиите, джамиите, от безнадеждността и чувството на безполезност. Джихадисткото изкушение идва най-вече от една страна - Саудитска Арабия", признава Дауд, който определя джихадисткия идеализъм като идеология с пари, която се разпространява. Затова той предлага усилията да бъдат концентрирани именно в тази област.

В ролята на полицай

Този дебат трябва да се проведе и у нас, смята философът Мишел Онфре. Той обвинява Франция, че много обича да влиза в ролята на световен полицай, но досега винаги се е проваляла - в Ирак, Афганистан, Мали и Либия. "Наистина ли Франция е толкова наивна да смята, че като обяви война на ислямските държави, те няма да отвърнат на удара?", пита Онфре, който критикува тривиалния материализъм на Запада: "Ние следим само изборните резултати, паричната мафия, икономическия цинизъм и тиранията на медийната преходност", казва той.

Дали обаче сбогуването с ролята на "полицай" е верният път? Философът Паскал Брукнер твърди точно обратното. Според него Франция трябва да обедини усилията си със САЩ, Русия, Ирак и Иран и да бомбардира масирано "Ислямска държава" в Сирия и Ирак. Страната трябва да действа офанзивно и във вътрешнополитическо отношение. "Трябва да бъдат ограничени конституционните свободи на арестуваните джихадисти и да бъдат изолирани в лагери", твърди той. Брукнер пледира още за това, всички заподозрени да бъдат затворени превантивно. "Всички завръщащи се от Сирия бойци трябва да бъдат неутрализирани, всички съмнителни имами и проповедници да бъдат екстрадирани, а джамиите - затворени", настоява той.

Франция, както и целият Запад, твърде дълго провеждаха погрешна политика, пише във "Фигаро" публицистката Малика Сорел Сутер. С абсолютно си недооценяване на геостратегическите реалности те проправиха пътя на радикалния ислям, пише тя. Франция, например, навремето даде убежище на аятолах Хомейни, САЩ разрушиха основите на Ирак, а европейците нарушиха равновесието във властовите отношения в Либия. Сутер смята, че Франция се е провалила и във вътрешната си политика: няколко последователни правителства изобщо не разчетоха новите предизвикателства в обществото, твърди тя. А резултатът от това бездействие се вижда най-добре в училищата: "Ученикът вече не е белия лист, върху който учителят да изпише принципите и ценностите, стоящи в основата на моралния и социален пакт на французите", посочва Сутер.

Чужденецът като варварин

Философът Пиер Зауи призовава да внимаваме, защото атентаторите неслучайно са избрали за цели на нападенията си не чак толкова престижни квартали на Париж. "Тези квартали спадат към малкото зони, където расизмът и "Националният фронт" са все още слаби. В тези квартали знаят, че варварин е този, който вярва във варварството на другите, и че най-голямата заблуда е в представата, че природата или културата са разделили света на варвари и цивилизовани хора", пише той в "Либерасион".

Бившият директор на организацията "SOS Rassisme" Малек Бути също споделя това мнение. Той се позовава на градоустройствените провали на страната, които са допуснали много квартали да бъдат разделени на етнически принцип. Според него Франция трябва да осъществява миграционната си политика и в посолствата в чужбина и да бъдат въведени твърди квоти и критерии за кандидатите за убежище. "Желаещият да се установи дългосрочно във Франция не може да бъде враг на френските ценности. От него трябва да изискваме да уважава тукашния обществен договор, да спазва принципа за разделението на държавата и църквата, за зачита равноправието между мъжа и жената и да е готов да стане част от френската култура".