Израел - едно абсурдно, но оправдано правителство

Изненадата не можеше да бъде по-голяма. Всъщност това беше един много тънък ход на новия премиер Бенямин "Биби" Нетаняху. С помощта на Ехуд Барак от Партията на труда той може спокойно да държи в шах своя най-опасен съперник на крайнодясната периферия - Авигдор Либерман. Но работата е още по-дълбока. В сравнение с Ликуд, партията на Либерман "Нашият дом Израел" представлява опасна заплаха на десния фланг.

Обвързването на същинския изборен победител Либерман (регистрирал най-голям прираст на изборите) в един кабинет със социалдемократите на Барак означава, че той няма да може да си играе както си иска с "Биби", както би се получило в една чисто дясно-религиозна коалиция. Защото предупреждението е ясно: ако прекалиш, хората на Барак ще взривят коалицията.

Неутрализирана заплаха от крайно десен уклон

Затова реакцията в чужбина е не само пресилена, но и сбъркана. Коалиционната сделка постановява, че Израел ще спазва всички досегашни ангажименти, национални и интернационални. Това означава, че всички споразумения от Осло до Уай остават в сила. И което е още по-важно: Нетаняху заявява, че министърът на отбраната - тоест Барак, който е привърженик на двудържавното решение - ще участва на равноправни начала във всички "дипломатически процеси".

Правителството възнамерява също да действа енергично срещу всички нелегални еврейски заселници. Това е важно, защото нищо друго не уронва така силно процеса на разбирателство с палестинците, както "неформалният империализъм" на екстремистките заселници.

Противотежест срещу екстремистката идеология

Онова, което липсва, е упоменаване на двудържавното решение. Но това не е така сериозно, както изглежда на пръв поглед. Защото в момента тази идея не би могла да бъде по-умряла. Хамас и без това я отхвърля и не показва с нищо, че е готова поне на думи да се откаже от идеологията си, целяща унищожаването на Израел.

Освен това сега на сцената са се събрали три държави, по-точно една държава и две прото-държави - Израел, палестинската управа на Западния бряг и Хамас в Газа. Докато тези две палестински формации остават в състояние на латентна война, двудържавният модел дори логически не стои на дневен ред - да не говорим на практика.

Останалото - и бъдещето в следващите пет, десет или повече години - е работа на малките стъпки. Тук влиза отварянето на граничните пунктове към Газа, насърчаването на търговията и връзките между Газа и Рамала, изграждането на държавна инфраструктура и правова държава на Западния бряг, разпределянето на милиардите от ЕС и САЩ.

На този фон дали премиерът от израелска страна ще се казва Нетаняху, Ливни или Барак, не е толкова важно. Важно е единствено отслабването и дисциплинирането чрез противотежестта на Работническата партия на екстремистката идеология, представлявана от Либерман и "Нашият дом Израел". По-добре хардлайнерите да са в кабинета, отколкото на улицата.