Израел и палестинците в четвъртата година на втората интифада

Старият град на Ерусалим – израелската столица. Никъде другаде трите монотеистични религии не се срещат така както тук. Тук живеят евреи, християни и мюсюлмани. Но живеят не заедно, а едни покрай други – в отделните си квартали. ”Йерушулаим” – ивритското име на града означава ”селище на мира”. На арабски града се нарича ”Ал Кудс” – Свещеният.

.....................

Из тесните улички на стария град магазинчетата за суверини са едно до друго. Ала търговците седят пред дюкяните, играят табла и четат вестници. Туристи вече идват рядко. След началото на втората интифада през есента на 2000-та година броят на чуждестранните гости е намалял със 70 на сто. Алфред продава от 20 години религиозни сувенири от Божи гроб, но бизнесът му никога не е вървял така зле, както сега.

Алфред:

”Почти нищо не продаваме. Понякога припечелвам по едно евро на ден, понякога за цяла седмица – нито цент. А имаме толкова много разходи, трябва да плащаме данъци... Много е трудно и изнервящо....

Алфред е арабски християнин и по този начин член на едно от малцинствата в Ерусалим. От близо 700 хиляди жители 65 % са евреи, останалите – преди всичко мюсюлмани. В Израел са останали само около 2 % християни, разказва търговецът на сувенири, който се опасява, че след 25 години няма да има изобщо никакви християни на Божи гроб. Алфред също се кани да се изсели, ако бизнесът му не потръгне по-добре до есента. Ще замине за Южна Италия, откъдето са пристигнали навремето прадядо му и прабаба му. Алфред е убеден, че мир в региона скоро няма да има. Тази прогноза се споделя от мнозина израелци, които са твърде разочаровани от провалилите се мирни преговори през месец юли 2000 в Камп Дейвид. Израелците са и силно травматизирани от Втората интифада, въоръженото въстание в палестинските области, кулминирало в големия брой самоубийствени атентати срещу цивилни израелски лица.

Срещу терора помага само военната сила, убеден е политологът проф. Гералд Щайнберг от университета Бар Илан в Тел Авив.

Щайнберг:

”Няма го вече оптимизмът. Израелците се чувстват като залог в някаква игра. Бяхме готови да преговаряме с палестинците, с Ясер Арафат, с терористите. Искахме да започнем да пишем историята отначало. Не решаваме ние, кой е отговорен за войните, за терора и насилието, защото доникъде не води човек да се връща назад. Това което израелците разбраха през 1996 годц. И още повече през септември 2000-та, че тези обещания остават неизпълнени.”

Проф. Щайнберг споделя с повечето си сънародници, че разделителната стена между Израел и палестинските области е адекватно средство за спирането на терора и че от палестинска страна няма вече с кого да се преговаря, тъй като под управлението на Арафат влиянието на радикалните групировки като Хамас и Ислямски джихад е нарастнало.

Разбира се, повечето палестинци гледат на нещата по-различно. Един от тях е Сюлейман Абу Дайе, директор на представителството на германската либерална фондация ”Фридрих Науман” в източен Ерусалим. Социологът е следвал в Бохум и Бон и е живял в Германия до 1994-та. Абу Дайе смята, че мнението на израелците, че с Арафат повече не може да се преговаря е само претекст:

Дайе:

”Опитът в момента Арафат да бъде свален, ще усложни, а няма да облекчи процеса на преговорите и уреждането на конфликта. От Америка и от Европа не би трябвало да се предприема опита, да се заменя това ръководство чрез декрети от чужбина. Смятам, че има избрано палестинско ръководство, независимо дали това се харесва на Шарон или не. Арафат е избран. Има премиер и министри, има политически фракции, има палестинско гражданско общество. Има толкова много палестинци, с които може да се преговаря.”

Чуетири години след началото на втората интифада мирът в Близкия изток не изглежда близък. Има обаче гласове, в които си струва човек да се вслуша.