Източни гастарбайтери в България

България и миграцията - след приемането на страната в ЕС много неща се промениха. Сега на мястото на онези българи, които отиват да работят на Запад, пристигат все повече хора от съседни страни. Изданието цитира професор Кръстьо Петков, който говори за транзитната миграция през България и за нарастващия брой руснаци, македонци, украинци, хора от Близкия Изток и Пакистан, кандидатстващи за български паспорт.

С български паспорт към трудовия пазар в ЕС

Според Петков, тези хора сравнително лесно получавали български паспорт след няколко години работа в страната, а после поемали на Запад с надеждата, че българският документ ще им осигури по-лесен достъп до трудовия пазар в ЕС. Въпросните транзитни мигранти в България имали различни трудови приоритети: тези от Близкия Изток обикновено основавали свои фирми, македонците работели главно в строителството, китайците (около 10 хиляди души) се опитвали да продават китайски стоки.

Петков не може все още да посочи точния брой на тези чужденци, които работят в България, но смята, че за последните три години те са се увеличили три пъти. Много се е увеличил и броят на англичаните, купили имот и заселили се в страната. Кръстьо Петков твърди пред холандското издание, че българското общество е отворено за трудова миграция, че икономиката на страната се нуждае от работна ръка.

Сива икономика и мизерно заплащане

Условията, в които работят новите гастарбайтери в България обаче са далеч от идеалните, смята синдикалистът. Мнозина от тях се трудят в сивата икономика и получават мизерно заплащане, с което едва преживяват. Работодателите не им дават никаква или почти никаква социална защита, в повечето случаи тези работници нямат медицински осигуровки. Петков казва пред холандското издание, че синдикатите малко могат да помогнат, когато става дума за работещи в сивата икономика, а освен това гастарбайтерите обикновено не членуват в професионални организации.

Сивата икономика процъфтява не само в България, в Русия и Грузия например тя е половината от цялата икономика, а в Киргистан – дори 80 на сто, казва професорът. Петков обяснява, че тъкмо с цел да се преодолее това неестествено положение в Източна Европа е бил стартиран проект с Международната организация по труда към ООН и с международните синдикати. Чрез проекта ще се търси такова ново законодателство, което по-ефективно принуждава работодателите да осигуряват своите работници и създава по-голяма нетърпимост към сивата икономика.