Източноевропейките, които работят денонощно

"Между 100 хиляди и 200 хиляди полякини, българки, румънки и унгарки работят предимно на черно като гледачки на възрастни хора в Германия", посочва специалистът по социална етика проф. Бернхард Емундс, ръководител на института "Освалд фон Нел-Бройнинг" към университета "Санкт Георген" във Франкфурт на Майн.

Тези жени работят по правило по 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. В много редки случаи болногледачките имат почивка от 12 или повече часа, твърди Емундс и отправя сериозни обвинения към политиката. По неговите думи, германското правителство си затваря очите за "отчасти скандалните условия, при които живеят и работят тези източноевропейски жени".

"За да се чувства баба добре"

В книгата си "За да се чувства баба добре: експлоатация сред своите четири стени" Емундс твърди, че политиката не просто подминава този проблем, а дори го е предизвикала. Неговият анализ звучи наистина потискащо: Емундс говори за нечовешки условия на труд, за нещо като нов феодален режим. Според него това тревожно развитие е било "подпомогнато" от правото на свободно придвиждане в рамките на ЕС. Особено в западните части на Германия е много популярно "да си доведеш някоя полякиня". Многобройните посреднически агенции ги хвалят в рекламите си като "особено прилежни".

На изток от река Одер жените над 50-годишна възраст водят по правило труден живот - или са безработни, или имат твърде зле платена работа. "Полякините над 50 години са направо за гроба", казва Катарина. Тя е от Полша и е над 50. От известно време насам работи като болногледачка в едно германско семейство, където получава по 1 600 евро на месец - на ръка. На фона на средните доходи в Полша това си е направо прилична сума. Но на каква цена? Работният ден на Катарина продължава не 8, а 24 часа. Седем дни в седмицата. Без почивка.

Ако възрастните съпрузи, за които се грижи Катарина, трябваше да наемат официална служба, която да ги гледа по 24 часа в денонощието, сумата бързо би набъбнала до 8 000 евро на месец - разход, който могат да си позволят съвсем малко германски домакинства. Дори 1600-те евро, които получава Катарина, не са по силите на много от възрастните германци. Но те поне могат да разчитат на денонощни грижи, тъй като болногледачката живее в дома им.

Има ли изход?

С книгата си "За да се чувства баба добре" Бернхард Емундс иска да насочи вниманието към съдбата на хилядите жени като Катарина. Експертът търси и решение на проблема, като отправя към политиката конкретни предложения как да заличи или поне да намали значително експлоатацията на болногледачки от Източна Европа. Емундс препоръчва например да се приеме разпоредба, която да задължава работодателите да дават на болногледачките поне по 24 часа почивка на седмица. И още две предложения: жените от Източна Европа да нямат право да работят повече от три месеца без прекъсване, а на домакинствата, които наемат източноевропейки, да бъдат отпускани месечни помощи в размер на 500 евро (каквато практика има в Австрия), но само при условие, че болногледачките биват социално осигурявани.

Bernhard Emunds: Damit es Oma gutgeht. Pflege-Ausbeutung in den eigenen vier Wänden, Frankfurt am Main: Westend, 2016