Икономиката, българино!

С тези въпроси Георги Папакочев се обърна към Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ) и Лъчезар Богданов от изследователската компания „Индъстри уоч”:

Последните данни на националната статистика са най-доброто, на което България е можела да се надява за първото тримесечие на годината, казва Николова. Очакваше се, че подобно на европейската, и българската икономика ще се свие, тъй като традиционно тя реагира със забавяне от около 3-4 месеца на това, което се случва в Западна Европа. В този смисъл данните са по-скоро положителна изненада, макар че в никакъв случай не би трябвало да се радваме на стагнацията, добавя Николова.

Прогнозите за очаквания растеж в България на три пъти бяха занижени – най-вече в резултат от все по-негативните оценки за шансовете на Европа като цяло да възстанови устойчивия си растеж, казва Богданов. В много страни отчетеният през 2010 година ръст всъщност е бил „назаем”, сиреч - резултат от хвърляне на огромни държавни ресурси в икономиката. Но такъв растеж не е устойчив. В момента, в който дълговите пазари отказаха да финансират правителствата на тези страни, когато зейнаха големите дупки в банковите баланси на Испания, Португалия, Италия, се видя, че са нужни доста по-дълбоки реформи, констатира икономистът.

Над или под еднопроцентовата летва?

Основният двигател на българската икономика в началото на тази година е увеличеното вътрешно потребление, отчита Десислава Николова и пояснява, че неговото нарастване на тримесечна и на годишна база се дължи както на част от индивидуалните харчове на домакинствата, така и на правителственото потребление. Така в година с изключително високи рискове от международен характер, след период на дългова криза и покачване цените на горивата, България не се стреми към бюджетни икономии, а в същото време е заложила прогноза за свиване на бюджетния дефицит.

Лъчезар Богданов припомня, че в бюджета има известен буфер, който не би позволил да се стигне до увеличение на дефицита при по-нисък от официално заложения растеж от почти 3 на сто, но въпросът остава отворен ако в Европа се стигне до някакъв по-грандиозен катаклизъм и оттам към срив най-вече на експортно ориентираните фирми в България, които работят за други държави.

Инфлация, дефлация, рецесия

Десислава Николова смята, че във всеки един момент България може да изпадне в рецесия. Според нея страната не е извън зоната на опасност, а точно обратното – рисковете пред икономиката се увеличават постоянно. Трябва да се има предвид, че оповестените тези дни статистически данни са експресни оценки, които винаги подлежат на сериозна ревизия. Със сегашните си данни националната статистика ни казва всъщност, че в България има дефлация, но ако се сравнят други параметри се вижда, че това не е така. Не е ясно дали статистиката е достатъчно качествена и дали наистина българската икономика още се държи на повърхността или вече е в отрицателната зона, отбелязва Десислава Николова от ИПИ.

За да не изпадне в рецесия, на България й трябват политики, които да подпомогнат местния бизнес, казва Лъчезар Богданов. Важно е онези, които искат да правят бизнес в страната, да я предпочитат пред други държави в Европа, казва той.

Експертите в ИПИ са започнали обширно изследване за това как евентуален фалит на Гърция би се отразил върху българската икономика? Гърция традиционно влиза в първата петица търговски партньори на България, много гръцки фирми работят в страната. В някои български райони, в това число погранични, тези фирми са основни работодатели. Гърците са и сред най-многобройните входящи туристи. Интересното е, че през последните няколко години в периода на гръцката криза, гръцкият туристически поток се увеличава. Това показва как сравнително ниските цени в България привличат обедняващите гърци.

Банките и политическите изкушения

По въпроса за дъщерните компании и клонове на гръцките банки в България Десислава Николова отбелязва, че до момента българските фирми са спокойни. Няма и тенденция да се изтеглят депозити и други активи от тези банки. Тъй като те са самостоятелни юридически, а счетоводно - дружества спрямо техните компании-майки в Гърция, смятам, че на този етап българската общественост ги възприема като едни стабилни елементи на българската банкова система, казва Николова. Няма и причина това да не е така, защото депозитите на българските граждани и фирмите в тези банки са гарантирани от българския Закон за защита на влоговете. Но важното е, че показателите на тези банки не се влошават и в обозримо бъдеще няма причина да очакваме сериозни трусове. Навярно е необходима публична кампания, която да увери вложителите, че няма рискове за техните авоари, смята икономистката от ИПИ.

Лъчезар Богданов не очаква зараждащата се паника сред гръцките граждани по отношение на техните влогове в собствените им банки да се прехвърли в България. Проблемът е, че тези банки няма да могат да насочват по-голям собствен ресурс към България, както правеха през последните 6-7 години. Ако бъдат наистина сериозно затруднени, най-вероятният изход е да започнат да продават част от бизнеса си в Източна Европа, включително в България. Така няма да изчезнат нито клоновете в България, нито парите ще се „изпарят” от страната, пояснява икономистът. Това вече го видяхме с банка, която беше собственост на ирландска банка. Тя продаде дела си в българската банка на друг собственик и банката остана да работи в страната.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: А. Андреев