Има ли виновни за загубата?
Всички информационни издания в Германия оплакват "горчивата загуба на германския национален отбор" във Франция. И както обикновено, веднага започна търсенето на виновник. Треньорът, играчите или съдията - все някой от тях трябва да е виновен за фиаското, нали? Затова да се направим на следователи и проверим последователно действията на всеки едни от тях.
Вината е на треньора?
Един от главните заподозрени е треньорът Йоахим Льов. Веднъж вече той се е провалял: на Европейското първенство през 2012 година блестящият му дотогава отбор се издъни на полуфинала и падна с 1:2 от Италия. Сега Йоахим Льов заложи на четирима защитници, на рутинирания Бастиан Швайнщайгер и подсили средната линия с Емре Чан. И тактиката се оказа успешна - германците контролираха почти през целия мач средата на терена. Защитата почти не се пропука, а в нападение отборът изработи няколко добри голови положения. Но нито едно от тях не завърши с гол.
По-късно Льов предприе смени в нападение - вкара в игра Марио Гьотце и Зане. Но топката така и не искаше да влезе в противниковата врата. Да виним треньора Льов за това би било твърде несправедливо. Той беше принуден да се лиши от контузения Марио Гомес - острието с пробивна мощ, който би могъл да обърне всеки един мач. Тоест, тактиката и смените на Льов бяха правилни.
Значи треньорът е невинен.
Отборът беше ощетен?
Логично следващият заподозрян е съдията Никола Рицоли. Италианец! Италианец да ръководи срещата непосредствено след загубата на Италия от Германия на четвъртфинала? Това назначение на съдиите от УЕФА безспорно търпи критика.
По-малко критика търпи обаче съдийството на самия Рицоли, макар той доста щедро да раздаваше жълти картони на германските футболисти. В решителния момент обаче италианецът отсъди правилно: Бастиан Швайнщайгер игра с ръка в наказателното поле. Беше куриозно, беше глупаво и се случи в най-неподходящия момент, но беше игра с ръка. Дузпата си е дузпа и отсъждането на Рицоли беше правилно.
Значи съдията също е невинен.
Швайнщайгер провали мача?
В такъв случай остават футболистите. Кого можем да вземем на мушката?
Швайнщайгер, разбира се! Нали той причини дузпата. Капитанът обаче стоеше добре на терена, успокояваше играта след първоначалния натиск на французите и печелеше много двубои в средата на терена, няма какво да се лъжем.
Същото се отнася и за Йошуа Кимих. Той направи една единствена грешка, която доведе до втория гол на французите в 74-та минута. Кимих обаче създаваше доста напрежение по дясното крило и дори отправи силен шут - за съжаление в страничната греда.
С известни резерви бихме могли да причислим двамата към обвиняемите.
Надмощието не се брои
След тази загуба обаче би било твърде елементарно да виним треньора, съдията и футболистите - нека си го кажем честно. До полуфинала германският отбор не блестеше, но въпреки това показа убедителни резултати. След изключително тежък мач, единайсеторката на Льов дори преодоля дългогодишната си италианска травма.
Загубата с 0:2 на полуфинала е горчива и не отговаря на показаното на терена. Но въпреки това е заслужена. В решителните моменти липсваха две неща: талантливите германски нападатели не успяха да използват игровото си надмощие и да осребрят головите си положения. А германският отбор беше свикнал да вкарва по няколко гола на мач в последните големи турнири. В този смисъл, контузията на Марио Гомес беше загуба за целия отбор. А фактът, че любимецът на феновете Томас Мюлер изобщо не се разписа и стана символ на головата суша, е трагичен и за него. Защото той се раздаваше по целия терен.
Към всичко това се прибавя и един ирационален фактор - късметът. Германците просто нямаха късмет на този полуфинал. Вероятно за последен път късметът им проработи на четвъртфинала, когато Йонас Хектор би решаващата дузпа, провря топката под тялото на Джиджи Буфон и донесе победата на Германия. Но нали включително заради това футболът е толкова красива игра!