Има нещо криво в Италия
12 юли 2011Една ужасяваща перспектива придобива все по-реални очертания: дали Италия ще се окаже следващата жертва на кризата с дълговете? Президентът Наполитано полага трескави усилия, за да не допусне провалът на кабинета Берлускони да доведе до фалита на страната. На фона на кризисната атмосфера той апелира: "Ако сме сериозни, няма от какво да се страхуваме." Заедно с шефа на националната банка и бъдещ директор на ЕЦБ, Марио Драги, Наполитано се опитва да предотврати най-лошото. Защото, ако проблемът с дълговете обхване третата най-голяма икономика в еврозоната, тогава вече кризата ще стане неуправляема.
Парадоксите на италианската икономика
Миналата година бюджетният дефицит на Италия беше 4,6 процента, което не е прекомерно. Италианският банков сектор остана стабилен в хода на финансовата криза и нито една банка не трябваше да бъде помпана с държавни пари. Планината от дългове - 120 процента - е натрупана главно през 1980-те години. А като рутинирани длъжници, италианците притежават завидно умение в управлението на кредита. Задълженията в обем от 1900 милиарда евро са до 55 процента в италиански ръце. Средният падеж на облигациите е 7 години и следователно е много висок; що се отнася до личните дългове, те са малки.
Само че политическата нестабилност, корупцията и съдебните дела на премиера Берлускони теглят спекулантите към Италия. Правителството изглежда недееспособно, което пък плаши кредиторите, че няма да могат да си получат обратно парите.
Надеждата се казва Тремонти
"Кредиторите гледат напред и се опитват да установят дали съответната икономика се развива добре, което би допринесло за решаването и на собствените им проблеми", казва един банкер от Голдман Сакс. Що се отнася до Италия, в това отношение няма повод за оптимизъм. През изтеклото десетилетие средният растеж бе едва 0,1 процента, а от структурни реформи няма и помен. На всичко отгоре повишаването на лихвите също допринася за набъбването на камарата от дългове.
Единствената надежда в борбата срещу спекулантите е програмата за икономии на финансовия министър Тремонти. Пакетът от 40 милиарда евро, приет след бурни коалиционни препирни, цели уравновесяване на бюджета до 2014. Но тъй като планът е доста мъгляв, а истинското бреме ще се стовари върху плещите на следващото правителство, което ще бъде избрано през 2013, ефектът от него като мярка за укрепване на доверието е по-скоро ограничен.