Има по-страшно и от главорезите на ИД
Повече от две години хората във Фалуджа живяха под тиранията на една религиозна банда убийци, която ги държеше в подчинение чрез масови разстрели и брутални екзекуции. В последните седмици терористите дори ги използваха като живи щитове. Преди няколко дни иракският премиер Хайдер ал Абади малко прибързано обяви освобождението на Фалуджа от т.нар. "Ислямска държава" /ИД/. Жителите на града обаче не изпаднаха в еуфорично настроение. Може би, защото в някои части на града все още се водят сражения между иракската армия и бойците на ИД –и би било чисто самоубийство човек да излезе по улиците, за да празнува. И още нещо: Безброй жители на Фалуджа и без друго бяха напуснали града още далеч преди той да бъде официално освободен от ислямистите.
Бягство още преди да дойдат освободителите
До 80 000 души са напуснали Фалуджа от началото на иракската военна офанзива, започнала на 23 май. От тях поне 30 000 души са избягали от града след официално обявеното му освобождение миналия петък /17.06/. Сега тези хора живеят при катастрофални хигиенни условия в палаткови лагери извън града, където очакват по-нататъшната си съдба. Това обаче не спира амбициозния план на иракския премиер да атакува и последния бастион на ИД - град Мосул.
Положителното в цялата работа е все пак това, че властта на „халифата” се рони – поне в регионите на неговото първоначално господство. До няколко дни терористите вероятно ще бъдат изтласкани окончателно от Фалуджа. От два други иракски града -Тикрит и Рамади - те бяха прогонени още преди месеци.
Военният натиск срещу ИД се засилва и в съседна Сирия и дори в Либия, макар че там все още не може да се говори за военна победа над ислямистите. Независимо, че загубиха контрол над определени области, както и над някои маршрути за контрабандата на стоки и оръжия, ИД все още е в състояние да всява страх и ужас чрез терористични нападения - не само в Близкия изток, но и в САЩ и Европа.
Въоръжената борба срещу ИД несъмнено е необходима, а всеки успех на сухопътните войски заслужава поздравления. Тази борба обаче ще си остане с твърде ограничено значение, докато не бъдат изкоренени истинските причини за конфликта. Повечето сунити например едва ли са избягали от Фалуджа само заради ИД и продължаващите там сражения. Мнозина вероятно са искали да се спасят от акциите за отмъщение и произвола на шиитските милиции, които имат славата на не по-малко брутални. Независимо от лошия им имидж, на тези милиции беше разрешено да играят основна военна роля при сухопътната офанзива срещу Фалуджа, по време на която се ползваха с откритата подкрепа на Иран. В същото време САЩ ги подкрепяха с фланкиращи въздушни удари. Шиитските милиции не бяха допуснати единствено до битките, водени в рамките на Фалуджа.
Иран и Саудитска Арабия подстрекават
Премиерът Абади, който е шиит, така и не успя да спечели доверието на сунитското малцинство, което по времето на Садам Хюсеин беше привилегировано, а след свалянето на диктатора – съзнателно маргинализирано.
Абади не притежава необходимата за целта пробивност, а може би не му достига и политическа воля. Затова още отсега може да се предрече, че офанзивата срещу последния иракски бастион на ИД - богатия на петрол Мосул - ще разпали с нова сила напреженията между отделните народностни групи. Това се отнася и до кюрдите, които участват във военната офанзива, и които в бъдеще несъмнено ще претендират за по-голямо участие в политическия и икономически живот. С други думи: ще трябва да очакваме нови бежански вълни и човешки драми в региона.
Всичко казано дотук показва, че ИД не е единственото зло в региона. Проблемът е в това, че там се водят множество битки за надмощие и преразпределение на властта, в които съзнателно се подклажда религиозни и етнически елементи, за да се осигури подкрепата на определени народностни групи или кланове.
Сирийският режим, различните сирийски опозиционни групировки, кюрдските милиции пешмерга и шиитските милиции в Ирак - всички те се възползват от този механизъм, точно както и ИД. Особено срамна и опасна е ролята, която играят и двете враждуващи регионални сили Иран и Саудитска Арабия. Вместо да усмиряват и да посредничат между враждуващите страни, те и сами наливат масло в огъня на религиозните конфликти в региона.