Имало държава време едно

"Едва преди месец и половина вицепремиерът разбрал, че има в България доход, който не се облага."

Цитатът е автентичен (от в. „24 часа“), но звучи като от приказка на Шарл Перо. Изречението е заредено с напрежение и предвещава важен сюжетен обрат, а разказвачът сполучливо използва характерния за жанра стилистичен похват, наречен инверсия:

„Разбрал, че има в България доход, който не се облага”, решил вицепремиерът данък да наложи върху депозитите от лихвите. Рекъл на журналистите това той, докато бюджета за 2013 г. представял и сладко-сладко приспивал, че от богатите парици ще вземе, за да даде ги на бедните. Изненадваща промяната била за хората не само, но и за БНБ така оказало се. Обаче да се системата банкова разклати опасност нямало, повече нещо – в хазната влезли щели да са 120 милиона поне лева, вицепремиерът уверил...

В повечето от приказките на Шарл Перо, ако сте забелязали, успяват преди всичко героите, представящи се за такива, каквито не са.

Котаракът в чизми, например, бил обикновен котарак, но след като обул лъскавите ботушки, успял да заблуди всички, че господарят му – глупаво селско момче, е маркиз дьо Карабас. Номерът на Синята брада пък бил да се прави на много галантен, докато не оплете в мрежите си поредната невинна девица. Малечко Палечко се преструвал на гламав, за да отмъкне бързоходните обувки на великана, а Вълкът баламосвал Червената шапчица, че е баба й.

Самият Шарл Перо също издал приказките си, представяйки се за друг. Те излезли в сборник с името на сина му Пиер Дарманкур, понеже като член на френската академия на науките Шарл се опасявал, че колегите му ще приемат неговото занимание за лекомислено. По онова време той пишел нравоучителни стихове и полемични поеми, които се харесвали на властта, та имал още една причина да се притеснява -цензорите можели да схванат някой приказен сюжет като намек към високопоставени съвременници...

Българските приказни сюжети

Разказах ви всичко това, защото по този начин ще разберем какви всъщност приказни сюжети произтичат от изречението “Едва преди месец и половина вицепремиерът разбрал, че има в България доход, който не се облага“:

1. След три години и половина вицепремиерът (и министър на финансите!) изведнъж научава, че българите не само имат спестявания, ами прибират и лихви. Взимат си ги „чисти”, т.е. без държавата да свие нещичко под формата на данъци.

Извод: Ако това се окаже вярно, този вицепремиер и министър на финансите е невеж и моментално трябва да си ходи. Или, както каза Шрек на Котарака в чизми, преди да го изрита от стола край камината: „Мислех те за дребен на ръст, но великан по душа, а се оказа точно обратното!”

2. След три години и половина вицепремиерът (и министър на финансите!) решава да се прави на баламурник. Той прекрасно знае, че не е прокарал нито една реална реформа и затова предизборно заложеното в бюджета увеличение на пенсиите, минималната заплата и парите за образование и култура няма откъде да дойде, освен от подобни данъци.

Извод: Ако това се окаже вярно, този вицепремиер и министър на финансите е некадърен и незабавно трябва да си ходи. Или, както каза престарялата Спяща красавица на грохналия Принц, когато я освободи след сто години: „По-добре никога, отколкото късно, ъъъ, май беше обратното!”

3. След три години и половина вицепремиерът (и министър на финансите!) хем изведнъж разбира, че върху лихвите от депозитите може да се наложи данък; хем изведнъж решава да пробута промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица; хем изведнъж (помнете ми думата – това ще се случи още до края на седмицата) е на път да се откаже от намерението си.

Извод: Ако това се окаже вярно, вицепремиерът и министър на финансите е не само невеж и некадърен, но и страхлив. А, и спешно трябва да си ходи. Или, както каза Червената шапчица на Вълка: „Да беше помислил, преди да влезеш в ролята на баба ми!”

Шегичките на вицепремиера

Тук обаче е справедливо да се отбележи, че не вълкът влязъл в ролята на бабата, а бабата влязла... във вълка. Буквално!

Нали помните? Стигнала Червената шапчица до къщичката в гората, приседнала в ъгъла на дървения креват и започнала да разпитва звяра, който се преструвал на блага старица:

-    Бабо, защо са ти толкова големи очите?

-    За да ми увеличат пенсията!

-    Бабо, ами защо са ти толкова големи ръцете?

-    За да дам пари и за образованието ти!

-    Бабо, а защо устата ти е толкова голяма?

-    Защото съм вицепремиер и министър на финансите!

Шегувам се, разбира се...

Но така само преди дни вицепремиерът и финансов министър също се пошегува, че ще се въведат различни минимални заплати по региони, а още по-преди – че приходната част в бюджета ще издържи през цялата 2013 г. Нямало да се наложи актуализация, пускаше шегички той, при положение че:

-    Акцизът върху цигарите, да речем, се увеличи двойно, но за сметка на това двойно паднаха и постъпленията от него.

-    Потреблението е нараснало над 10 млрд. лв., но приходите от ДДС намаляха драстично под равнищата до 2008 г.

-    Липсват значими (по-важното – реални) чужди инвестиции.

-    Липсват десни политики, които сега са заменени от крайно леви уклони към повишаване на осигурителните прагове и на максималния осигурителен доход.

-    Според един бивш зам.-министър на финансите, данъкът върху лихвите от депозити ще е удар за цялата икономика: „В момента имаме нужда да се стимулират спестяванията, за да се инвестира. А ти изведнъж казваш: "Не, благодаря. Нямам нужда от тези инвестиции и такава политика"...

Впрочем помните ли демагогското залитане от пролетта на 2010 г., когато същият вицепремиер и министър на финансите предложи да се въведе данък "лукс"? Помните ли и изказването на премиера: "Пипаме големите заплати, големите имоти, за да може по време на криза солидарно да понесем тежестта"?

И какво стана?

Останахме си единствено с шегички из форумите като: "Сега е моментът за национализация, държавата да изземе нетрудовите доходи на буржоазията. Народът трябва да стане собственик на фабрики и юзини, мелници и молове, яхти и банки. Да се изготви петилетен план, който да изпълним за четири години!"...

Един приятел също се пошегува, че премиерът не само поел солидарно с народа тежестта от кризата и не просто преизпълнил петилетния план, а още преди година празнувал първия си спечелен милиард. Ако ги държи на влог в българска банка (в което никой приказен герой не бива да се съмнява), годишната му лихва ще да е около 60 млн. лева, а данъкът от 10% върху нея - около 6 млн. лв., нали така?

Аз обаче не съм финансист, така че нищо чудно да се изказвам по темата далеч по-некомпетентно и безотговорно, отколкото го прави вицепремиерът и министър на финансите. По-лошото – филолог съм (което ме прави много сериозен кандидат за вицепремиер и министър на финансите) и затова ще ви разкажа какво прочетох в една книжка за вълшебните приказки:

Шарл Перо измислил желязна структура, върху която да гради историите си. Първо трябвало да има щастливо начало. После идвал ред на злото, което разрушавало идилията. След него задължително се появявал някой хитрец, който да помогне на оказалите се в беда герои. Неминуемо този тарикат се провалял на два-три-четири пъти, колкото да ни спре дъха. Но накрая всичко си идвало по местата – добрите ликували, лошите си получавали заслуженото, а читателите били приобщавани към щастливия финал като акламатори на въздадената справедливост.

„В живота никога не се случва така” – написал обаче Перо до сина си Пиер. „В живота винаги бедните и нещастните ще плащат за щастието на богатите, а глупавите и безпътните ще сочат пътя на умните. Ако искаш да ги осмееш, пиши пародии. Ако искаш да ги унизиш, пиши басни. Но ако искаш да си полезен, пиши приказки.”

Е, какво ще кажете да пробваме със следното начало:

Държава имало време едно, която в голяма изпаднала беда, ама наистина голяма много...

Текстът е публикуван в reduta.bg

Автор: Любослава Русева

Редактор: Александър Андреев