Имало едно време в Алабама

Да убиеш присмехулник излиза на 11 юли 1960 в издателство "Липинкот". През изминалите 50 години тази книга направи безподобна кариера в американската литература: от нея са продадени дори повече екземпляри, отколкото от Том Сойер. Тя получи наградата "Пулицър", беше веднага филмирана и влезе в училищния канон, и продължава да се продава по целия свят в безброй преводи. Всяка година Да убиеш присмехулник се поставя на сцената в Монровил, родния град на Харпър Ли в Алабама, заедно с четения и разбира се прожекции на филма, за който актьорът Грегъри Пек получи "Оскар". Така беше и тази година - и както обикновено отново без присъствието на авторката.

Оттеглянето на Харпър Ли от публичния живот и сбогуването й с писането са сред големите загадки на американската литература през 20 век. Как изглежда Томас Пинчън? Какво правеше през всички тези десетилетия до смъртта си Селинджър, освен да се крие от репортерите? Също както днес журналисти от целия свят искат да разговарят с междувременно 84-годишната Ли за нейния пръв и последен роман - и да узнаят защо не е написала нищо след това. Неотдавна това почти се удаде на една английска журналистка, но и тя не стигна по-далеч от това да нахрани заедно с домакинята нейните патици.

Приятел от детство

Впрочем най-любопитната интрига около прочутия роман засяга невероятното приятелство между Харпър Ли и Труман Капоти, нейното другарче от детството, когото тя костюмира във фигурата на Дил от Да убиеш присмехулник, докато Капоти замаскира нейната ключова роля при подготвителната работа за прословутата му книга-репортаж Хладнокръвно. Той така и не получи "Пулицър" за своята книга, за разлика от приятелката си; нещо, което - непризнато - не й прости никога.

Капоти никога не опроверга и слуховете, че бил участвал в написването на Да убиеш присмехулник. Двата холивудски филма за него, които излязоха почти едновременно преди няколко години, също бяха центрирани около близкото приятелство и творческото съперничество между Ли и Капоти. С други думи наистина "Блясък и сянка", както се казва малката книжка на Александра Лавидзари за приятелството между двамата писатели, живели на една и съща улица, играли в един и същи двор, и започнали да пишат на една и съща пишеща машина. В Монровил, града, който в Да убиеш присмехулник Ли прекръства на Мейкомб.

Лошата дума

Половин век по-късно обаче на дневен ред е политиката на тази антирасистка книга. В списание "Ню Йоркър" критикът Малкъм Гладуел подложи още веднъж на строга проверка колко прогресивен е в действителност този разказ за белия адвокат Атикъс Финч, който защитава пред съда един чернокож, несправедливо обвинен в изнасилването на едно бяло момиче, въпреки че на всички им е ясно каква е истината, и който е убит при опита му за бягство. Книгата, според Гладуел, оставала в плен на старото съсловно мислене на американския Юг. Впрочем действието се развива през 30-те години и Ли не се опитва да представи героите си за по-революционни, отколкото биха могли да бъдат.

Най-интересното е, че критиката по адрес на романа идва преди всичко от левия лагер. Така например люволибералният учител Джон Фоли настоява книгата да бъде свалена от училищната програма, тъй като в нея се срещала непроизносимата в Америка "дума с Н". Това е понятието "негър", което се среща 48 пъти в романа. Впрочем Фоли е взел на мушка и Хъкълбери Фин, където "думата с Н-то" фигурира дори 200 пъти.

Рожба на своето време

Но не иде реч само за една дума. Тази така добронамерена книга е продукт на едно време, в което чернокожите се явяват по-скоро обекти, а не субекти на действието. Том не прави много за своята защита. Мислещият и действащ герой е неговият бял адвокат. "Негрите" са уплашени, суеверни фигури, а положителните им качества се ограничават до честност и усърдна служба на белия човек. Патернализмът на Харпър Ли изглежда днес остарял и дискриминационен. Но да се забрани затова Да убиеш присмехулник би било прегрешение и абсурден протест против историчността на литературата.