Индия тъне в жито и гладува
5 юли 2012Над половината от индийските деца са недохранени, въпреки че през последните години Индия регистрира рекордни добиви. Държавата изкупува житната и оризовата реколта, но храните не достигат до нуждаещите се хора. Вместо това милиони тонове пшеница и ориз гният под открито небе. В предградията на Делхи са изградени открити складови площи. Струпаните чували с пшеница са заслонени под временен покрив, но дървените палети се намират направо на земята, така че плъховете ги гризат необезпокоявано. "Навън хората гладуват, а тук пшеницата се скапва. Правителството е виновно, че нямаме достатъчно силози. Ние се опитваме да опазим чувалите, но когато стоят на открито и завали дъжд, сме безсилни", казва една от наетите работнички.
Житото се съсипва
Чувалите със зърно са стотици хиляди и все под открито небе. Наредени са в безкрайна редица, докъдето стига погледът. Без никаква защита от палещото слънце или мусонните дъждове. Търговец на едро твърди, че голяма част от реколтата залежава тук от 4 години: "Индия не е бедна държава. Ние сме в състояние да изхраним нашето население, но политиците се корумпирани и не правят нищо. Житото се съсипва и хората гладуват. Защо Индия не изнася своите излишъци в чужбина? Тогава ще можем да печелим."
Продажбата в чужбина на цените на световните пазари би донесла обаче само загуби. Индия субсидира своето селско стопанство. Държавата поставя сравнително високи цени на пшеницата и ориза и сама изкупува голяма част от реколтата. След няколко последователни рекордни годишни реколти в момента Индия има над 82 милиона тона пшеница в излишък. Само Китай може де се похвали с повече запаси. Какво от това, че резервите са огромни, след като са недостъпни за милионите гладуващи хора и не могат да бъдат складирани правилно? Индия има складови капацитети за около 60 милиона тона пшеница. В по-голямата си част обаче складовете са негодни за съхранение на зърното.
Помощите потъват в незнайни канали
Съсипаната пшеница е израз на престъпно пренебрежение към бедните. При това всяка година държавата отпуска над 13 милиарда долара за централизирани помощни програми, които имат за цел да се задоволят потребностите от основни хранителни продукти като ориз и пшеница. По данни на Световната банка повече от половината от тези пари потъват в незнайните канали на раздутата и корумпирана разпределителна система.
Експерът по прехраната Давиндер Шама пледира за коренна промяна на цялата ситема. Според него трябва да бъде прекратена насърчаваната от държавата свръхпродукция и да се засили локалната отговорност. "Става дума за това да съхраним всяко едно зрънце пшеница. Има нужда от локален подход при производството, складирането и сигурността на храните. Още Махатма Ганди е казал, че страна като Индия няма нужда от масово производство, а от селско стопанство, което да може да изхранва селските маси", казва Шама.
Автор: С. Петерсман, К. Цанев; Редактор: Б. Узунова