Иран, петролът и игрите на големите

Александър фон Герсдорф от Съюза на германските фирми, работещи с минерални горива, си спомня много добре, как преди една година цената за барел суров петрол от сорта Брент беше 110 долара, а днес е 55 - точно наполовина. А тази на американския суров петрол West Texas Intermediate (WTI) пък наскоро падна под 50 долара за барел. И то много преди Иран да е изнесъл и един барел в повече от суровината.

Докато Иран започне да изнася по-забележителни количества суров петрол, ще мине доста време. Първоначално трябва да бъдат пуснати в експлоатация затворените инсталации и петролопроводи. Експертите от Commerzbank изчисляват, че до средата на 2016 година Иран ще може да добива половин милион барела суров петрол дневно. За сравнение: страните от ОПЕК днес произвеждат повече от 30 милиона барела дневно.

Добивът в САЩ не намалява

Александър фон Герсдорф посочва и други важни причини за срива на цените на суровия петрол: увеличаващият се добив в САЩ и спадналото търсене в Китай. "Противно на очакванията, добивът на петрол в САЩ не намалява и вече е достигнал нивото от началото на 70-те години", посочва германският експерт.

Само през миналата година САЩ увеличиха добива на петрол с над 16 на сто -до 516 милиона тона. По този начин Америка стана третият най-голям производител на петрол в света след Саудитска Арабия и Русия. Трябва да се отбележи, че почти половината от тези количества се добиват чрез скъпия и много оспорван метод фракинг. "От друга страна имаме един Китай, чиято икономика не се развива толкова динамично, както се очакваше. Това се отразява и на търсенето на суров петрол, което не е толкова силно, което също е под очакванията. Към това се прибавя и нестабилната конюнктура в много от бързоразвиващите се страни като Русия и Бразилия, където също търсенето намаля", казва фон Герсдорф.

Освен това в последно време страните от ОПЕК провеждат нова политика. В миналото те поддържаха високи цени на световните пазари чрез контролирано ниско производство - под истинските им технически възможности. Така предлагането в световен мащаб се държеше умишлено ниско, а картелът реализираше високи печалби.

ОПЕК също произвежда повече

Днес обаче ОПЕК не е онази влиятелна организация от миналото, тъй като тя покрива вече само 40 процента от глобалното потребление на суров петрол с годишно производство на страните от картела от 1,7 милиарда. Александър фон Герсдорф обаче смята, че ОПЕК все още играе съществена роля в производството и доставките на суров петрол. "Сега страните от организацията съзнателно добиват повече петрол в опит да изтласкат от пазара някои от конкурентите си. Така поне твърдят наблюдателите, близки до ОПЕК", посочва той.

Под конкуренти трябва да разбираме най-вече САЩ. По-рано една Саудитска използваше обема на производството като инструмент за поддържане на стабилни цени на суровината. Днес страната произвежда 10 милиона барела дневно - очевидно с цел да понижи цените до такава степен, че фракингът в САЩ и Канада да се окаже нерентабилен.

Потреблението ще нараства

Освен свръхпроизводството и слабото търсене, има и други фактори, които се отразяват на цените на суровия петрол. Така например в индустриалните държави стопанският ръст вече не зависи в такава голяма степен от потреблението на суров петрол. "В Германия през първото полугодие на 2015 година потреблението на бензин е спаднало с 2 процента. Бензинът и дизелът се използват все по-ефикасно, което обаче все още не може да се твърди за всички страни по света", казва фон Герсдорф.

Експертите очакват през следващите 20 години търсенето да се повиши с 35 до 50 процента. Наред с това обаче се наблюдава и един забележителен феномен: повишеното потребление не води до намаляване на световните запаси, а точно обратното. "От година на година петролните запаси се увеличават, въпреки високото потребление от 90 милиона барела дневно", казва Александър фон Герсдорф. Според него, това се дължи както на конвенционалния добив в Атлантическия океан и край бреговете на Африка и Южна Америка, така и на новите технологии като фракинга. В това отношение съществена роля играе също и Канада - наред със САЩ. "Канада произвежда по 3 милиона барела на ден посредством неконвенционални технологии, които все повече се налагат", посочва представителят на Съюза на германските фирми от минерално-суровинния бранш.