Niederlande Regierung

Четиримесечното криминале по съставянето на правителство в Холандия приключи. Делегатите на конгреса на холандската партия Християндемократически призив гласуваха днес почти единодушно за съставяне на правителствена коалиция на малцинството с либералите, която ще разчита на парламентарната подкрепа на крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс.

Европа се променя и прегледният свят на малката Холандия се превръща в добър индикатор за онзи вододел, който в момента си проправя път на много места. Едновремешният либерален модел, станал образец за толерантност и свобода, внезапно рискува да се преобрази в своето отрицание, правейки от Холандия изолирана и капсулирана в себе си страна, в която принадлежността към всякакво друго вероизповедание освен християнското стигматизира хората. Заплашително звучат анонсите за въвеждане на забрана за бурките, за ограничения на достъпа за граждани от не западни държави, за прекратяване на притока от канидидати за убежище, за намаляване на социалните облаги и съкращаване на вноските на страната за ЕС.

Вилдерс - премиер в сянка?

И съседите на Холандия трябва да се запитат: дали страната всъщност не съответства точно на европейската тенденция в момента? Как се стигна дотам, че един популист и демагог от сорта на Герт Вилдерс за съвсем кратко време успя да спечели двуцифрен процент привърженици, така че от неговата партия в момента зависи целия политически живот? Вилдерс още отсега е нещо като премиер в сянка, който определя политическия календар на страната и макар и невидимо, присъства на правителствените заседания в Хага.

Дотук не се стигна внезапно. Убийството на десния популист Пим Фортойн през 2002 г., убийството на критичния спрямо исляма режисьор Тео ван Гог две години по-късно и отрицателният референдум за европейската конституция през 2005 г. предвестиха промяната в парадигмите. Моделът на толерантно общество на консенсуса започна да се разпада, защото напрежението в страната прекалено дълго беше прикривано под наметалото на една всеобхватна социална държава. Сега се берат плодовете на това, че беше допуснато в предградията на големите градове да се създават капсулирани субкултури на имигранти, които удобно се бяха аранжирали в нишите на холандските социални грижи без да е нужно да полагат усилия за активна интеграция. На политиците им беше все едно, защото данъчните приходи бяха изобилни и хората избираха утвърдените демократични партии. Сега обаче Герт Вилдерс и хората му сериозно раздрусаха съзнанието на традиционно откритата към света и стремяща се към обмен нация.

А другите европейци?

Примерът на Вилдерс би могъл да вдъхнови и други страни в Европа. Политиката на Франция спрямо ромите е в съмнително съзвучие с ксенофобските настроения в страната на вятърните мелници и лалетата. В Унгария пък дясноекстремистката партия Йобик спечели 15% на последните избори, а в Полша, Дания и Словакия в парламентите влязоха отявлено ксенофобски партии. Герт Вилдерс не е вече вълк-единак, а подстрекателите срещу религиозната толерантност много скоро могат да намерят подражатели и отвъд холандските граници.