Ислямът чака своя Мартин Лутер?

Лорд Кромър е бил британски генерален консул в Египет, когато през 1880 година произнася следното изречение: "Реформираният ислям не е никакъв ислям". Апологетите на исляма и представителите на традиционния ислям, както в ислямските страни, така и в ислямските общности на Запад, с удоволствие ще се съгласят с него. Защото за тях, както и за повечето вярващи мюсюлмани, ислямът е нещо принципно съвършено, което не може да бъде реформирано. Тази позиция обаче не бива да ни заблуждава, защото ислямът не е непроменлива система от норми.

Ислямската религия винаги е била дете на своето време. Известният ирански мислител Адулкарим Соруш подчертава в своите писания променливостта на религиозното познание. Според него, не може да съществува вечно валидна версия на исляма за всеки контекст и всички епохи: "Аз сравнявам исляма с река. Пророкът е само изворът на тази река, а самата река е цялата досегашна ислямска традиция. Това е река, която тече към вечността. Ние сме само част от реката; Следващото поколение ще бъде друга част от нея. Никога не бива да смятаме, че религията е застояла вода", пише той.

Плурализмът на интерпретациите е ключът към реформите

Придържането към фикцията за един "чист и съвършен" ислям е в голяма степен отделено от ислямската история. Дори и многообразната и силно диференцирана ислямска теология винаги е била политическо средство. Прекалено често тя е била отражение на реалните светски властови отношения. Това традиционно разбиране на исляма обаче игнорира по фатален начин факта, че от самото начало винаги е имало амбициозни опити на ислямски интелектуалци за обновяване на религиозния дискурс в исляма и осъвременяване на историческите тълкувания. Нали и Коранът страстно апелира за постоянен стремеж към придобиване на нови прозрения.

Сирийският мислител и реформатор Мухамад Шахрур например от 30 години насам повтаря, че мюсюлманите не бива да изпадат в раболепно подчинение пред духовните си водачи, а вместо това да се ориентират по текста на Светото писание като същински критерий за божествената истина.

"Коранът съдържа абсолютната истина на Бога. Тя обаче може да бъде разбрана от човека само отчасти", казва той. Всички нови концепции трябва да произлизат от тази предпоставка. Тя е основа за всички реформаторски усилия. От решаващо значение е фактът, че Коранът допуска много различни интерпретации. Плурализмът в интерпретациите е ключът за реализиране на необходимите реформи. Защото Светото писание на мюсюлманите е отворено откровение, а не закостенял закон, както се опитват да ни убедят някои традиционни ислямисти и популистките критици на исляма.

Помирение на исляма с модерността

След всеки коварен терористичен акт на ислямски фанатици, общественият повик за реформация на исляма става все по-силен. И това е разбираемо. Само че това нито е желателно, нито е реалистично. Най-малкото, защото не е ясно как трябва да изглежда тази "реформация", а и кой би могъл да я осъществи. От началото на възхода на ИД, в повечето авторитарни ислямски държави се води оживен дебат за това, че мюсюлманите като цяло също носят отговорност за бруталните изяви на самопровъзгласилите се бойци на Аллаха. Не се води обаче никакъв истински реформаторски дебат за съгласуване на ислямските ценности и норми с достиженията на политическата модерност.

Много от ислямските страни са заети с вътрешни конфликти или задочни войни, а не с реформаторски усилия. Между другото не бива да се взимат на сериозно разпространените от медиите намерения за реформи от страна на някои арабски деспоти като египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси. Те по-скоро вредят на реформаторския дебат като цяло. Нали именно египетският президент беше този, който отне независимостта на единствения реномиран сунитски университет Ал Асхар в Кайро. Без политически свободи не е възможна обхватна религиозна реформа.

Затова и надеждата за нови реформаторски импулси е насочена към европейските мюсюлмани. Те могат без страх от репресии да развият нови реформаторски идеи. При това не става дума за привилегироването на определени либерални или хуманистични версии на исляма. По-важно би било например това плуралистичното разбиране на исляма да стане норма в центровете за ислямска теология в германските университети.

Във всеки случай ислямът няма нужда от някакъв нов Мартин Лутер. Той има нужда от това етичните му норми да бъдат приведени в съответствие с достиженията и реалностите на модерната конституционна държава. Задачата на критичните ислямски мислители е да разработят интеграционни модели и интерпретации на исляма, които се вписват в рамките на нашето свободно демократично общество. А наша обща задача е да подкрепяме тези сили.