Историята на един от най-известните джихадисти

Неговото лице е едно от най-известните сред бойците от терористичната организация "Ислямска държава" - 28-годишният Омар ал Шишани се откроява на снимките и видео-материалите с буйната си червеникава брада. Междувременно е станал един от лидерите на организацията, поради което Съединените щати го включиха в списъка на международните терористи.

Омар ал Шишани означава Омар Чеченеца. Но Тархан Батирашвили, както е истинското му име, не е от Чечения - израснал е в съседна Грузия. Връзката му с чеченците обаче винаги е била тясна, тъй като родното му село е в долината Панкиси, която не само граничи с Чечения, но там живее и родственият на чеченците етнос кисти.

Пътят на Омар Чеченеца

Батирашвили дължи военната си подготовка на грузинската армия, в която служи от 2007 до 2010 година. Тази информация бе потвърдена от Ираклий Аласаниа, който доскоро беше военен министър на Грузия. През 2010 година Батирашвили е освободен от армията поради заболяване от туберкулоза. Остава без работа, а само няколко месеца по-късно е арестуван за незаконно притежаване на оръжие. В затвора се радикализира и след освобождаването си през 2012 заминава за Сирия. Пътят на Батирашвили показва какви житейски обстоятелства могат да мотивират млади хора да се отправят на джихад.

Съобщенията в интернет за неговите бойни успехи превръщат Батирашвили в пример за млади мъже по цял свят. Преди да положи клетва за вярност към "Ислямска държава", той командва група бойци от Кавказ. В тази група членуват и европейци, включително германци, твърди Гидо Щайнберг, изследовател на исляма.

Според Щайнберг, някои от германските джихадисти са били тренирани от чеченски групировки, преди да преминат към "Ислямска държава". Сред тях е, например, известният бивш рапър Deso Dogg, който бил обучен от групировката "Войниците на Сирия", ръководена също от грузинец - Муслим Маргошвили.

Щайнберг твърди, че двете чеченски войни между 1994 и 2009 година са оказали силно влияние върху много мъже от т.нар. Западен свят, симпатизиращи на джихада. В самата Чечения пък мнозина така и не успяват да се върнат към мирния делник. Това е свързано не само със специфичната чеченска култура, но и с авторитарното управление на президента Рамзан Кадиров, обяснява експертка по проблемите на Кавказкия регион. Властта на Кадиров зависи от подкрепата на Москва - и затова той представя нещата така, че да са угодни на Кремъл. Твърдейки например, че самите чеченци носят вина за гоненията и войната с руснаците.

Когато нямат бъдеще

Кадиров отрича да има мъже от Чечения, които се борят в Сирия срещу президента Башар Асад. И това послание е адресирано към Москва, тъй като руският президент Владимир Путин е един от малкото съюзници на Асад. Кадиров твърди освен това, че бойци като Омар ал Шишани само се представят за чеченци. Да, определено има немалко бойци, които без основание се кичат с името "Чеченеца". Но това не важи за Омар ал Шишани, макар по произход да е грузинец. Неговата родина - долината Панкиси, бе силно засегната от чеченските войни. 7 000 души бягат в онези години от Чечения в Грузия, сред тях са и много радикални бойци.

Макар през 2002 година бойците да се прогонени от долината, недоверието остава. На етноса кисти се гледа като на източник на опасност, съответно е и отношението към тях. Мюсюлманите са интегрирани твърде слабо в политическия живот, социалното им положение е обичайно по-лошо от това на останалата част от грузинското население. От 2002 насам правителството в Тбилиси полага грижи за ветераните от войната, както и за подобряване на изключително тежкото положение в затворите. Но там, където младите хора не виждат перспектива, джихадизмът попада на много благодатна почва. Не само в Грузия.