Историята на едно поръчково убийство

"Беше мръсна работа, но инструкциите бяха ясни. Не професионални наемни убийци, не престъпници, той трябваше да наеме "нормални момчета", които никога не са убивали." С тази част от романа на Георги Стоев започва статията си Димитър Кенаров, в която става дума за убийството на писателя, който в същата книга описва поръчково убийство по следния начин: два изстрела в гърба, един контролен куршум в главата и после спокойно се отдалечаваш, тъй като така и няма кой да те хване. Именно по този начин беше убит и самият Стоев миналата година.

Реалност или плод на въображението на писателя-мутра?

Стоев слуша внимателно инструкциите на Поли Пантев, пише Димитър Кенаров. През последните няколко години Пантев дава на Стоев всякакви страховити поръчки, но последната е най-жестока. Георги Сотев е поласкан, че шефът му - един от босовете на групировката СИК, му има такова доверие и му дава подобни опасни мисии.

Така той се доближава до любимите си гангстерски образи като Лука Брази и Дон Вито Корлеоне. "Кръстникът" на Франсис Форд Копола и книгата на Марио Пузо са свещени за цяло поколение български гангстери, и Стоев не прави изключение.

Той е щастлив от възможността да придобие образа на филмов герой. Това беше поръчка, която не можеше да откаже, продължава Димитър Кенаров. Няма доказателства дали поръчковите убийства или разговорите на Стоев с Поли Пантев, за които става дума години по-късно в интервюта или в книгите на Стоев, са реални или са плод на въображението на писателя-мутра. Факт е обаче, че на 7-ми април 2008 година посред бял ден на едно от най-оживените места в София, Георги Стоев беше застрелян от упор от двама мъже, които се отдалечават спокойно от местопрестъплението пред погледа на стотици свидетели. Никой от тях не посмява да ги преследва.

Историята на организираната престъпност в България е и историята на Георги Стоев. Тя започва през ноември 1989 година, когато Тодор Живков беше свален от власт и беше поставен краят на 45 години комунистически режим в страната. Последваха демократични реформи и либерализация на българската икономика. Медийната цензура е премахната, а дисидентите и "враговете на народа" престават да изчезват. Демократично избраният парламент гласува нова Конституция, а хората развяват по улиците сините знамена на Съюза на демократичните сили. Картина, заслужаваща да бъде отразена от СиЕнЕн, пише в статията си Димитър Кенаров. По-нататък авторът се спира на икномическата криза, която настъпва в България през 90-те години, пораждаща носталгията на народа по изминалото комунистическо време.

Престъпността създава сенчестата икономика

В годините на преход, в които законите за търговия или са остарели или не съществуват, се създават подходящи условия за рекет, нелегален трафик на гориво, внос на цигари и източване на банки. Престъпността създава сенчестата икономика. Българската мафия е доминирана от яки момчета без работа, но не е създадена от тях.

Още през 1960 година е създадена търговската компания Кинтекс, която продава военна техника и оръжие в Африка и Близкия изток. Благодарение на централното си място на Балканите България контролира близо 80% от трафика на наркотици между Азия и Европа. От либерализацията на пазарите се възползват членовете на т.нар. номенклатура, които използват финансовите си и политически връзки и преразпределят националното богатство. Регистрират се първите частни фирми.

Започва приватизацията на държавни предприятия. Комунистическата диктатура се превръща в капиталистически монопол. А комунистическите функционери подкрепят зараждащата се в България мафия, използвайки репресивните функции на бившата тоталитарна държава.