Историята на финансовия крах

Историята ни започва на 11 септември 2001 година. Тогавашният председател на Американския Федерален резерв Алън Грийнспан намалява водещия лихвен процент на един на сто, страхувайки се от възможна рецесия. Който в такъв момент къта спестяванията си, действа глупаво. Милиони глави на семейства решават да купят жилища на изплащане, тъй като кредитите са евтини. С други думи купуваш къщурката, изчакваш малко, цената й да се покачи и я продаваш. Идеална сделка!

Първият финансов балон се пука

"Беше съвсем очевидно, че имаме голям балон на пазара на недвижими имоти, който рано или късно трябваше да се спука със сериозни последствия", казва икономистът Дийн Бейкър от Центъра за икономически и политоложки изследвания във Вашингтон. Защото в нашата история действащи лица са и банкерите, обичащи да отпускат кредити с почти нулев риск. Дълговете на главите на семейства чисто и просто се превръщат в ценни книжа и се препродават.

През 2007 година обаче лихвите започват да се покачват, цените на къщите се сриват и резултатът е, че мнозина вече не са в състояние да изплащат заемите си. През месец март 2008 година последствията се стоварват с пълна сила Уолстрийт. Който притежава "лоши" ценни книжа, трябва да ги отписва и така се натрупват щети за билиони.

Банките си нямат доверие една на друга и спират да отпускат кредити, защото знаят, че много хора притежават ценни книжа без стойност. Солидни банки се срутват. Правителството на САЩ им помага и плаща. Но в един момент идва съкрушителният удар - никаква помощ за закъсалата "Лемън брадърс". Инвестиционната банка фалира.

Кризата обхваща страни в цял свят

До почти-фалити се стига и в Германия, Великобритания, Дания и други страни. Тогавашният президент на САЩ Джордж Буш в крайна сметка подкрепя банките в страната си със 700 милиона долара. Германската федерална канцлерка Авгела Меркел прибягва до уникална държавна гаранция: "Казваме на спестителките и спестителите, че влоговете им са сигурни. И за това гарантира федералното правителство".

Исландия се опитва да действа по същия начин, одържавява три от банките в страната, съставляващи почти цялата исландска финансова система и по този начин се докарва да ръба на фалита като държава. Емисионните банки се договорят помежду си и предоставят на финансовите си институти няколко билиона евро. Намаляват драстично и водещите лихвени проценти. Европейската централна банка от 4,25 на 1,1 на сто. Американският Федерален резерв въвежда нулев процент.

Финансовата система е спасена, но...

Кризата обхваща реалната икономика. Първи бият тревога автомобилостроителите, следват и други браншове. Въпреки всички усилия на правителствата да противодействат с фискални облекчения, детски надбавки и премии икономическият растеж за 2009 година се срива в световен мащаб. Провеждат се няколко финансови срещи на върха на Г-20 с цел регулиране на световната финансова система.

Прогнозите за 2010 са междувременно по-добри от първоначално очкваните: почти навсякъде икомиката ще отбелязва растеж. Но сериозен отговор на въпроса дали бурята е вече преминала, засега няма. Никой не знае, например, колко "лоши" ценни книжа още залежават из банките. Банките отново започнаха да сключват рискови сделки.

Правителства, отчасти заради конюнктурните си пакети са силно задлъжняли, а това означава в бъдеще - по-високи данъци и свиване на бюджетите. Което на свой ред оказва натиск върху конюнктурата. А не бива да се забравят и евтините кредити на пазара. Съвсем както в началото на историята на кризата. Централните банки ще трябва да си ги съберат, защото в противен случай, всичко може да се повтори.