Апартаментгейт: тъжно, гадно, но и много смешно

Коментар от Ясен Бояджиев:

Този път премиерът е точен и откровен. Затова и публиката може лесно да го разбере и дори донякъде да му влезе в положението. „Много ми е и тъжно, и гадно“, казва той по повод новопридобитите апартаменти на свои партийно-правителствени съратници. Поне да беше за нещо сериозно, да не го е яд човека. А то: „Цялата гадост, която ни удря, е за нещо толкова битово, елементарно и ненужно“. И сега трябва дни наред да се обяснява и да взима "много тежки решения".

И на публиката ѝ е тъжно и гадно

Макар и по други причини, на широката публика също ѝ е тъжно и гадно. Не само защото малцина могат да се уредят с такива апартаменти. А и защото знае, че замесените я баламосват, при това елементарно, ненужно (и те знаят, че тя знае).

Въпреки неизвестните в конкретния случай, схемите около подобни сделки са толкова банално ясни, че са се превърнали във всекидневен битовизъм. (Все едно дали става дума за осребряване на влияние, за насрещни услуги, за изповядване по данъчна оценка за сметка на фиска или за всичко това наведнъж.)

На публиката ѝ е гадно и заради това: убедена е, че най-вероятно и този път на замесените ще им се размине. Всеки би се обзаложил, че „компетентните органи“ пак няма да открият нищо незаконно. Най-много на някого да му подадат оставката и да му се наложи да се скрие, за да си ползва на спокойствие апартаментите и другите придобивки от пребиваването във властта.

А политическите последствия?

По друг въпрос обаче мненията са рязко разделени: ще ѝ се размине ли на партията на новодомците?

"Ние нашите последствия ще си ги понесем, дали ще е петно, дали ще е белег", казва премиерът, на когото напоследък в политиката, за разлика от футбола, непрекъснато му се налага да играе вратар, за да спасява автоголове. Този път обаче ударите са неспасяеми и няма начин да не се отразят върху резултатите от изборите, казват мнозина. И прогнозират загуба или най-много равенство.

Аз съм по-скоро от втората група, която смята, че скандалът с апартаментите едва ли ще промени нещо толкова съществено, че да обърне класирането. Тази хипотеза, разбира се, не се основава на някакви социологически данни, а на досегашния опит и на психологическия профил на различни групи избиратели.

Първо, управляващата партия вече натрупа толкова много „петна“, без това да ѝ се отрази особено, че не виждам защо да не понесе още едно. Освен това изборите са все още далеч, така че ще има достатъчно време за отклоняване на вниманието - тепърва предстоят още оставки и посипване на главата с пепел. Предстоят и ответни удари. Затова можем да сме сигурни, че в следващите дни ще научим много и за апартаментите на противниковия отбор.

Избирателите: няколко профила

Второ, големи групи сред избирателите на управляващата партия имат достатъчно основания да продължат да гласуват за нея, каквото и да става. Вероятно има и разколебани, но те в никакъв случай няма да преминат в противниковия лагер, а и имат достатъчно време да размислят.

За 10 години във властта пряката клиентела на партията се е превърнала в многохилядна армия. За друга, още по-голяма група избиратели комунистическата заплаха продължава да е достатъчен стимул, за да простят всякакви грехове. Абсурдно е, разбира се, да се свързва и оправдава придобиването на апартаменти днес с апартаментите на „червената буржоазия в най-скъпите квартали“ („докато ние живеехме в колиби“), с лагерите и „кой уби дядо ми“. Но продължава да върши работа. Пък и да не върши, винаги може да се разчита на помощ от бойката лидерка на социалистите. А трескавите изяви на социалистическата „шпицкандидатка“ за евроизборите могат да изправят косите на човек до такава степен, че да го върнат в „правия“ път.

Освен това има една голяма група избиратели, които изобщо не се впечатляват от „петна“ като тези от евтините апартаменти. Те даже не разбират какъв е проблемът - защото стига да могат, биха направили същото. И го правят. Има, разбира се, и хора, за които не толкова моралната страна на въпроса, колкото самият факт, че някои си играят със стотици хиляди, е достатъчно силен дразнител, за да предизвика завист, злоба и омраза. Но те по принцип са контингент на други партии и затова едва ли биха предизвикали промяна в съотношението на силите между първите двама в класирането.

Алтернативата

Има я и онази голяма група, която въобще не влияе на класирането, понеже е отвратена и изобщо не участва в изборите. Историята с апартаментите на властта засилва това отвращение. Засилва тягостното усещане за безизходност, безнадеждност и липса на алтернатива. А алтернатива всъщност има. Но тя или остава незабелязана, или изглежда прекалено малка за онези дясноцентристки и проевропейски настроени избиратели, които гласуват за статуквото, понеже се страхуват да не бъдат изгубени гласовете им. Може би обаче има начин това да се промени.

Да, историята с апартаментите наистина е тъжна и гадна. Но в същото време е и смешна. Обясненията на замесените например са не само безсрамни, но и страшно смешни. Един от тях „оценил мощната енергийна защита на сградата заради вградения в нея псалм" - как да не му свалиш от цената. Друга пък, докато се разхождала из махалата, видяла дупка и останала запленена от нея.

Тази смешна страна на нещата не остана незабелязана и интернет бе залят от остроумни майтапи. Като например: „Работейки като депутат, г-н ... пропилява таланта си на брокер на недвижими имоти“; „Как ще обезщетите хората, които са си взели апартамент в сгради с политици? Все пак да се засичаш с ... не е най-приятното нещо на света"; "В сградата, където си е закупил апартамент г-н ..., ще има ли търговски площи? Бих желал да отворя магазин за алкохол и цигари".

Това, че хората са съхранили чувството си за хумор, е много оптимистичен факт. Способността да се надсмееш може да бъде много силно и същевременно градивно оръжие. Та си мисля, че алтернативата би пробила по-лесно статуквото, ако, без да се отказва от сериозните, мрачни и навяващи чувство за безнадеждност коментари, заложи и на усмивката, смеха, вица. Тогава може би ще я забележат. И може би ще успее да привлече всички онези, на които им е писнало да им е само тъжно и гадно.