Как в Гърция преиначават истината

След многоседмични преговори партньорите по принуда в гръцкото правителство успяха най-сетне да се сближат. Спасена ли е Гърция? Ни най-малко! От една страна най-сетне бяха решени сложните уравнения около опрощаването от частните кредитори на част от държавния дълг. От друга страна е готова и най-актуалната програма за икономии, отговаряща на изискванията на Тройката от ЕС, МВФ и ЕЦБ. Това са двете предпоставки за отпускането на втори помощен пакет от 130 милиарда евро, без който идния месец Гърция би фалирала.

Гръцкият Пилат Понтийски

Така че приключва само текущото действие на гръцката драма. От две години насам страната успя вече няколко пъти едва в последния момент да се отдръпне от бездната. Това е резултат не само от първоначалната нерешителност на ЕС да се заеме енергично с гръцкия проблем, но и от безпримерната неспособност на гръцката политика да съгласува разумни решения.

Неслучайно сега финансовият министър Венизелос сравнява преговорите между Атина и Тройката с борбата на Херкулес с многоглавата хидра. Символиката е предназначена за съсипаните гръцки избиратели, които някъде през следващите месеци ще трябва да отидат на избори. В действителност това е изкривяване на истината.

В Гърция е замряла не само икономиката, а и цялата политическа система. Кризата изкара на повърхността всичките й недостатъци. Сега тази система, крепяща се предимно на клиентелизъм и корупция, води последна битка за оцеляване. Това е хидрата, която мъчи гърците, а не европейските партньори. Гръцките партии, и преди всичко социалистическата ПАСОК и консервативната Нова демокрация, които носят главната вина за днешното положение, се правят сега на Пилат Понтийски и приписват всички злини на програмата за икономии, наложена отвън.

Не могат или не искат?

Това преиначаване на истината не вещае нищо добро нито за актуалния, нито за следващия пакет от икономии, до който със сигурност ще се стигне. Между гръцките политически партии, нито дори между тези, които влизат в кабинета на Пападимос, няма принципно единодушие по начините и пътищата за излизане от кризата. Това е една от причините, поради която взетите мерки все още не дават очаквания резултат и се възприемат като диктат от чужбина.

Един малък пример: 31 процента от трудещите се гърци са чиновници. Гръцките правителства от последните две години се задължиха да свият обществения сектор, съкращавайки 150 000 чиновници до 2015 година. Досега обаче не е направено много, затова тази цел отново се декларира сега в новото споразумение с Тройката.

Изобщо, гръцката драма ще продължи, въпреки днешните добри новини от Атина. Удивително е, че древният гръцки народ не ще да извлече никакви поуки от историята. Гърция е била вече веднъж в банкрут - през 1893 година. Безотговорността на тогавашните гръцки партии налага през 1897 въвеждането на строг контрол върху гръцките финанси от страна на великите сили, сред които още тогава са били Германия и Франция. Изглеждащите днес неуместни идеи на Берлин за учредяване на комисар по икономиите или на специална банкова сметка за икономии за Гърция в скоро време ще се окажат вероятно неизбежни.

Автор: С. Москову, Редактор: Д. Попова-Витцел