Как вярата променя живота на българските роми

Властта влиза в ромските махали при три повода: при сблъсъци, при събаряне на къщи и по избори. Всеки път, когато избухне кървава разпра между етнически българи и етнически роми, следва едно и също. На мястото на инцидента пристига министър, който с умислено изражение изрича тежки думи пред камерите. След това разрушават няколко от десетките или стотици незаконни постройки на роми, от медиите закънтяват изказвания за ромската престъпност и призиви за “линч” или “изселване”, а самите роми се снишават, докато отмине заплахата от рокери, скинари и футболни агитки в махалите. После идват избори и разни партии тръгват на пазар за гласове в същите тези махали.

"Циганите станаха изключително нагли"

Лидерът на ВМРО и вицепремиер Красимир Каракачанов показа съвсем недвусмислено, че е силно разгневен от случая в пловдивското село Войводиново, където двама роми пребиха 33-годишния ефрейтор Валентин Димов. Събарянето на къщи в местната ромска махала вече започна, а резултатът е ясен отсега: на друго място ще изникнат нови незаконни постройки, където в мизерия и без течаща вода ще растат деца, които ще останат неграмотни и безработни като родителите си, а вероятно и като бабите и дядовците си.

“Циганите в България станаха изключително нагли", заяви Каракачанов и дори се обиди, че го обвиняват в дискриминация. Вицепремиерът разкри и друга опасна „истина": “Факт е, че от последната година-две започват да приемат и исляма”.

В действителност обаче едни други проповедници работят усърдно вече две десетилетия в ромските общности. По оценки на пастори, ромите представляват около 60% от над 130-хилядната протестантска общност в България. Именно в църквата ги научават на това, което държавата е записала в стратегиите си за ромското включване, но така и не успява да осъществи. Не бива деца да раждат деца, човек трябва да се образова, трябва да работи и т.н.

Дали и Българската православна църква не би могла да постоянства в тази насока? Приет през 1949 година Закон за вероизповеданията орязва образователната ѝ функция и принудително я “отучва” от социалните ѝ функции. А благотворителността, доколкото я има, става монопол на държавата.

"Подобряват хигиената си, спират алкохола, стават по-отговорни"

Д-р Марио Маринов, който изследва новите религиозни движения в България, коментира, че след 1989 година присъствието на роми в протестантските църкви става съвсем осезаемо. “Протестантството е единствената религиозна общност в България, която бележи ръст в преброяването от 2011 година спрямо другите религии”, казва доц. Маринов. Докато през 2001 година протестантите в България са били четвърти по брой, десет години по-късно те излизат на трето място, задминавайки римокатолиците. “И това се случва на фона на общата тенденция на намаляване на хората, определящи се като принадлежащи към някоя религия”, отбелязва университетският преподавател.

Според доц. Маринов, увеличаващият се брой роми в протестантските общности се дължи главно на Петдесятните църкви. “За петдесетниците е характерен глобалисткият възглед - етническата принадлежност няма значение, докато при православните и мюсюлманите тя е много важна. Това е основната причина за успеха им сред ромите. В Петдесятната църква един ром може да стане пастор и лидер, докато в православната църква това е несравнимо по-трудно. И още нещо: ромите сред петдесетниците значително подобряват хигиенните си навици, спират алкохола и кражбите, стават по-отговорни в семействата си”, посочва доц. Маринов.

"Чрез Христовата любов"

Защо държавата не успява? Обръщаме се с този въпрос към пастор Стефан Ивов Стефанов, юрист и граждански активист, чийто баща Иво Койчев е сред известните водачи на протестантството в България. “Не бих искал да посочвам държавата като главен виновник за състоянието на ромите - те също трябва да поемат отговорност за своята промяна. Но е факт, че на държавата ѝ липсват воля и дългосрочни цели за подобряване на живота им”, казва пасторът. Ролята на църквата е да носи надежда и Протестантската църква действително успява да подобри значително живота на ромите, посочва още пасторът, като уточнява, че Протестантската църква работи сред ромските общности не с идеята за интеграция, а с мисията животът на тези хора да бъде променен “чрез Христовата любов”. Тази мисия превъзхожда всяка една стратегия за интеграция на ромите, убеден е пасторът.

Заедно с баща си и много сподвижници, той работи вече 15 години в Стара Загора. Целта: предотвратяване на ранните бракове и насилието в ромските общности, както и насърчаване на родителите да поддържат развитието на децата си, изпращайки ги редовно на училище. “Аз съм свидетелство за това, че човек може да постигне своите мечти и да излезе от ромската субкултура”, отбелязва пасторът и добавя: “Не желая да живея в художествената измислица на политическите ултраси и расистите, в която насилниците са представени за жертва, а жертвата за насилник. Насилниците в нашия случай са омразата, расизмът и тяхната голяма сестра - клеветата, а ние, хората, за жалост допускаме да ни заразят със смъртоносната си отрова”. В изказването на Каракачанов за „наглите цигани” той вижда именно омраза. Пасторът осъжда поставянето на всички роми под общ знаменател, като в същото време изразява съжаление от факта, че държавата не си сътрудничи успешно с църквата: „Крайно време е институциите да заработят в ромските квартали по градивен и полезен за двете страни начин”.

Там, където роми и българи седят един до друг

В очакване това да се случи Протестантската църква върши и друга “държавна работа” - свързва общности от хора, които, макар и граждани на една държава, живеят изолирани едни от други. Всеки обитава своя остров: ромите са в гетата, българите - на останалите места. Не се срещат и на трудовия пазар. Ромите или ги няма там поради липса на трудови навици, или пък работят на места, където етнически българи не се срещат. В църквата обаче те седят един до друг.

*****

Вижте и този видеорепортаж на Татяна Ваксберг, която преди време живя един месец в ромската махала на Видин. Нейният филм разказва за живота в квартала, за неволите на неговите жители, но и за техните копнежи и спасителни острови.