Как Газпром се настани в България

Анализ на Георги Папакочев:

След две десетилетия отсъствие в България отново се появи позабравеният Дядо Мраз. Същият онзи с казашките бричове и червените ботушки, който навремето беше съчинен от съветските другари като заместител на религиозния западен Дядо Коледа. Вместо навръх Нова година, какъвто беше някога обичаят, този път московският Дядо пристигна в София още в средата на ноември, пременен като висш чиновник от Газпром. От куфарчето си той извади книжата за тръбопровода „Южен поток” и 10-годишния договор за доставка на природен газ, получи набързо подписите на българските си „братушки”, изпълни пред телевизионните камери няколко прегръдки с премиера и ресорните министри, след което по живо, по здраво се прибра в Москва.

Кого люблю, того и бью

Когато обаче еуфорията от визитата на газовия Дядо Мраз поотшумя, неизбежно удари часът на истината. Всъщност, съмненията бяха породени от публикувания тези дни редовен доклад за пазара на газ през първото полугодие на 2012 година, изготвян от Главна дирекция „Енергетика” на ЕК. От документа става ясно, че за година и половина цената на руския газ за България е скочила с цели 50 процента, което е най-голямото увеличение спрямо цените на различни други доставчици за всички останали 26 страни-членки на ЕС. Задушевната руска поговорка „Кого люблю, того и бью” получава в конкретния случай пълното си потвърждение.

От европейския доклад става ясно също така, че на спотовите пазари (тези с незабавна доставка) цената на природния газ е с близо една четвърт по-ниска от цените по дългосрочните договори. А както е известно, подписаният в София договор с Газпром е за срок от 10 години и то по цена, която ще се изчислява по формула с индексиране на цената на петролните деривати на световните пазари. Казано иначе, хем цяло десетилетие България ще плаща повече базисни пари, хем сумата ще зависи от колебливата и твърде рискова цена на петрола, която при евентуална криза някъде по света незабавно скача нагоре.

От доклада на ЕК става ясно и това, че една Италия например плаща за доставките на руски газ с една четвърт по-малко от България. Още по-фрапиращ е примерът с Гърция: тя плаща цени, които са чувствително по-ниски от цените за България и то при положение, че синьото гориво преминава през българска територия и поради това се начисляват и транзитни такси. Вярно е, че гръцките газови доставки са диверсифицирани, но не по-малко вярно е и това, че Газпром така здраво е гушнал братушките-сиромаси, че те направо се задушават.

Ласките на монополиста

И за да не премалеят съвсем от мощната прегръдка, руската страна все пак се съгласи на отстъпка в цената - става дума за онези „сензационни” 20 процента, от които реални се оказаха едва 9, при това обременени със споменатата вече рискова зависимост от цените на петрола. Заради този щедър жест, а и заради съгласието на правителството през България да преминава особено важният за руснаците газопровод „Южен поток”, на практика Газпром е на път да получи пълен монопол върху българските енергийни пазари.

След като газовият пазар се озова изцяло в негови ръце, руският гигант направи първите си стъпки в бъдещото производство на ток (по покана на управляващите вече са в ход проучвания за строеж на паро-газови централи), успя да навлезе на пазара на горивата (чрез дъщерна фирма вече интензивно се изкупуват местни бензиностанции) и демонстрира нескрит интерес към придобиване на топлофикационните дружества, на които е основен газов доставчик.

Така срещу двата си софийски договора руският газов Дядо Мраз получи възможността да се настани монополно върху енергетиката на европейска България. С всичките произтичащи от това последствия за нейната икономика, за потребителските цени, а оттам и за благосъстоянието на нейните граждани, които иначе са европейци. Да не говорим за рисковете от постоянно засилващите се съмнения относно бъдещата външнополитическа ориентация на България.

Но тези рискове са предмет на отделен разговор, който тепърва предстои да се води - не само в Белия дом, но и в Брюксел. А дотогава Дядо Мраз ще продължи да потропва с червените си ботушки, както се пее в прочутата детска песничка.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Д. Попова-Витцел