1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как да откриваме фалшивите пари

10 август 2007

Специалистите на Германската федерална банка съветват внимателно да оглеждаме и опипваме по-големите банкноти, ако не искаме да се окажем измамени. Алекс Вестхоф разказва за пътищата на фалшивите пари:

https://p.dw.com/p/BSzS
Снимка: dpa Zentralbild

Райнер Елм е шеф на отдела за анализ на фалшиви банкноти към Германската федерална банка. Той разстила на бюрото си няколко десетки банкноти от 50 евро – всичките фалшиви. Елм взима една от тях и обяснява, че тя произхожда от работилницата на една организирана банда български фалшификатори. От тази група досега в Европа са били заловени повече от 60 000 банкноти.

Елм обяснява, че колкото и да внимават, фалшификаторите оставят все пак своите отпечатъци. Фалшивите банкноти издават почерка на производителите им. Еспертите на Федералната банка умеят да четат по вида на хартията, печата, използван за водния знак, и други подробности, които донасят на полицията. При споменатата българска банда фалшификатори особено се откроявала една подробност: номерата на банкнотите почти не се променят.

През първата половина на тази година в Германия са били заловени 20 000 фалшиви банкноти, с около 1400 по-малко от предишната година. Но тъй като при фалшификаторите се налага тенденцията към производството на банкноти с по-голяма стойност, щетите са се увеличили на 1, 8 милиона евро. В цялата еврозона щетите са достигнали половингодишен рекорд от над 19 милиона евро. Въпреки че напоследък са на мода фалшивки от 200 евро, в Германия се пускат в обръщение почти само петдесетачки.

Потърпевши са най-вече търговията на дребно, аптеки, бензиностанции и други места, в чиито каси обикновено попадат фалшивите пари. Някои особено дръзки престъпници са обменяли пари и в банките. Райнер Елм казва, че вероятността обикновеният потребител да попадне на фалшивка е минимална. Това се дължи на обстоятелството, че пътят на фалшивите банкноти е много къс: след като попаднат в съответната каса, те много скоро биват разкривани и изтегляни от обръщение.

С други думи: онези, които трябва да внимават най-много, са касиерите. Но проверката на всяка банкнота особено в големите магазини е практически невъзможна. Дори специалните ултравиолетови лампи на някои каси се оказват безполезни. Професионалните фалшификатори са се пригодили към тях и имитират превъзходно белезите, които изпъкват при беглия поглед под ултравиолетовата лампа – например, синият европейски флаг променя цвета си в зелено.

Райнер Елм казва, че германците изобщо не внимават що се отнася до фалшивите пари, “докато например ягодите или гроздето в супермаркета биват най-обстойно проверявани”. Същевременно той подчертава, че все още не е попаднал на “идеален” фалшификат: абсолютно всички банкноти на бюрото му веднага се провалят, щом бъдат внимателно огледани и опипани. От него научаваме и още нещо: на черния пазар качествените фалшивки вървят на половината от номиналната стойност, тоест петдесетачката струва само 25 евро.