Как да се пресушат данъчните оазиси
29 април 2009
Това решиха водещите индустриални държави и бързоразвиващите се страни на срещата на върха в Лондон. Промените в световната финансова система трябва да доведат и до премахване на данъчните оазиси. Какво представляват те и как могат да бъдат пресушени?
Предвидено е въвеждането на три списъка - черен, сив и бял. В тях ще фигурират страни, които в различна степен изпълняват изискванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие по отношение на данъците върху доходите и имуществото.
Извън обсега на правните норми
По дефиниция данъчни оазиси са страни или области, в които данъците са изключително ниски, където банковата тайна е добре защитена, а финансовият контрол доста ограничен. Ето защо хора и фирми в страни с високи данъци предпочитат да изместват местожителството си към подобни места.
Типичнно за данъчните оазиси е големият брой на фирми само с регистриран пощенски адрес. С други думи, там те само формално поддържат свое представителство. Ръководството на фирмата де факто се намира на съвсем друго място. Подобни офшорни финансови центрове често остават извън обсега на общоприетите правни норми. Пример за данъчен оазис е остров Джърси. Той е част от Нормандските острови в Ла Манша. Остров Джърси е владение на Великобритания, но не принадлежи към правната сфера на ЕС.
Десетилетия наред островът се ползва от богатите като сигурно убежище за парите им, далеч от финансовите служби в родните им страни. Данъчната система на острова предоставя редица предимства на мулти-милионерите. За тях е предвидена само 5-процентна данъчна ставка върху дохода, докато обикновените данъкоплатци плащат 20 процента. Много банки и хедж-фондове пък се възползват от почти несъществуващия контрол на финансовите пазари и могат спокойно да правят сделките си там.
Ситуацията обаче се променя и то в световен мащаб
На срещата в Лондон преди време страните от Г-20 се споразумяха да предприемат редица мерки в борбата срещу финансовата криза. Част от тях засягат именно данъчните оазиси. След срещата Организацията за икономическо сътрудничество и развитие публикува един черен, един сив и един бял списък. Мястото на отделните страни в тези списъци се определя в зависимост от степента на спазване на международните данъчни стандарти.
Онези, които не са въвели международните стандарти, са застрашени от търговски и икономически санкции. Така черният списък, в който първоначално влизаха Уругвай, Коста Рика, Филипините и Малайзия, бързо се изпразни. Остров Джърси, който междувременно сключи споразумение с 12 страни за обмен на информация, междувременно служи за пример и дори е приет в "белия" списък.
Автор: З. Арбутина, Б. Григорова/Редактор: Б. Узунова