Как един швейцарски вестник видя варненските роми
19 юли 2012Пътуването от центъра на града до гората, където е работното място на Ани, трае 20 минути. Тя е на 27 години и има четири деца, за които трябва да се грижи. Ани очаква клиентите си, седнала е на синьо пластмасово столче, а около нея е пълно с използвани презервативи и смачкани салфетки. Всъщност тя работи основно като келнерка във Франкфурт, а през лятото прекарва по един месец в родината си - но не във ваканция.
Половин час интимности с Ани струва 20 евро. Както казва тя, в България просто не можела да си намери друга работа. В най-добрите дни имала по 20 клиенти, в лошите - пет или шест. До момента сезонът бил слаб, за което виновни били най-вече кризата и високата конкуренция, разказва младата жена.
Жените, които се опитват да припечелят нещо в гората край Варна, са между 20 и 30 на брой. На Златни пясъци са много повече - там те обикалят пред хотелите, ресторантите и баровете. На входа на курорта полицаите внимателно оглеждат пристигащите и не допускат роми, ромските девойки обаче нямат проблеми с влизането.
Германецът в гетото
Към 70 000 от жителите на 300-хилядна Варна са роми, а Владиславово е едно от добрите гета за тях. От 2005-та насам в него живее и германецът Франк Абас. Той има една цел - да спомогне за подобряването на положението на българските роми. "Родителите зарязват децата си на улицата на около 3-годишна възраст и оттам нататък те трябва сами да изкарват прехраната си", разказва Абас, докато наоколо малките ромчета горят кабели, за да извлекат от тях метала, който могат да продадат.
Абас и неговата малка неправителствена организация, финансирана основно с дарения от Швейцария, се грижи за транспорта до училище на 200-те ученици от квартала. Освен това Абас поддържа контакти с германски фирми, склонни да назначат млади роми на работа. Борбата, която е подхванал германецът, не е лесна - налага му се да обикаля от къща на къща, за да убеждава родителите, че децата им трябва да ходят на училище.
Успехите идват бавно, но все пак идват. Един от примерите за това е 21-годишният Айну, който е успял да се откъсне от своя мафиотски клан. Айну работи за организацията на Абас и е възприел нейните правила - никакви принудителни женитби, наркотици и престъпност. Младият сътрудник на Абас е доволен, че разполага с алтернатива. "Ние можем да имаме бъдеще само при положение, че имаме работа", казва Айну и обяснява, че българите не предлагат работа на ромите - не ги искат в своите фирми. Според предположенията на Франк Абас 90 процента от жителите на Владиславово са безработни.
Безименната българска земя
Във Владиславово ромите живеят всъщност сравнително добре - на фона на положението на хората в Максуда например. Над половината от обитателите на Максуда са наркозависими, дори и полицията не смее да влиза там.
Самите роми наричат махалата "Безименната земя", тъй като хората там нямат никакви документи. Районът се контролира от мафията, по входовете на махалата има дори мъже на пост, които допускат само определени хора. В момента най-големият бизнес в Максуда е осиновяванията на деца, поне според думите на един от местните. Новородено бебе струвало към 5000 евро, като половината от парите се получавали от семейството. Сделката протичала по следната схема: бременната жена заминава за Гърция, където ражда със съдействието на подкупени лекари; след това здравите бебета се продават чрез агенции на двойки из цяла Европа.
АГ, Тагесвохе, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева