Как Зукърбърг внезапно обедня

Едно гениално изобретение не е непременно предпоставка за гениален продукт. Това показва опитът на създателя на Фейсбук Марк Зукърбърг. От средата на май тази година неговата компания е на борсата, но резултатите от амбициозната стъпка остават далеч от очакваните. Причините са много, а следствието между другото е, че доверието на потребителите към социалната платформа може сериозно да се разклати.

Рекламата - нож с две остриета

Големите проблеми на Зукърбърг започват с излизането му борсата. В първия ден от борсовата търговия компанията му струва повече от 100 милиарда долара, а днес е загубила над 1/3 от стойността си. Част от причините за този драстичен спад в цените на акциите са в прекомерно завишената стойност на ценните книжа в началото на борсовия период. Загубите пък се обясняват с раздадените на служителите на компанията възнаграждения под формата на лични акции и средства за съпътстващите ги данъци. Фирмата на 28-годишния мултимилиардер е изправена пред още един сериозен проблем: тя не съумява да превърне в пари огромната популярност на социалната мрежа сред клиентите.

Простата истина е, че гениалният Зукърбърг изобщо не се оказа добър мениджър. От самото начало той реши да върви по пътя, избран преди него от всички останали интернет корпорации - пътя на рекламата. Нещо повече, Зукърбърг заложи на рекламата всичко. Което не бе нито креативно, нито смело решение. Да се разчита изцяло на рекламата, без да се търсят нови източници на приходи, е направо опасно начинание - защото големите рекламни компании могат за броени дни да напуснат панически кораба, както и се случва в момента. С напредването на мобилните технологии броят на клиентите, достигани от рекламните материали, постоянно намалява. Малките екрани на телефоните предоставят и малка площ за реклами, а това оказва сериозно влияние върху приходите от реклама.

Сценарий на ужаса?

Ако иска да генерира нови печалби, Зукърбърг ще трябва да прибегне до личните данни на 955те милиона потребители на Фейсбук, които те споделят напълно доброволно: при регистрацията се изисква посочването не само на задължителните възраст и пол, а и на политическите убеждения и лични пристрастия. Да не говорим за това, че всеки втори потребител на Фейсбук влиза в мрежата чрез мобилния си телефон, което автоматично издава местоположението му в момента.

С такова изобилие от информация не разполага дори и най-секретната служба в света, което същевременно ни кара да настръхнем какво би могло да се случи с тази информация. Въпросът е дали ако борсовите проблеми на Зукърбърг се задълбочат, той би използвал нашите лични данни, за да прави от тях пари?

Очевидно това, което върши работа на борсата, може да се окаже проблем за защитата на личните данни. Харесваното от инвеститорите може да се превърне в ужас за потребителите. И най-големият компютърен гений не би могъл да разреши противоречието, присъщо на всеки един бизнес, базиращ се на събирането на много ценни, но също така и много чувствителни лични данни. Зукърбърг разполага с огромна власт. Но не чак толкова голяма, колкото властта на акционерите и всички потребители на социалната мрежа Фейсбук.

АГ, ДВ, Ройтерс, Е. Лилов; Редактор: Б. Рачева