Как изведнъж Динко стана лош

Коментар от Полина Паунова:

“В България се формират частни милиции, които гонят преминаващите през турската граница мигранти, а правителството осъжда тези често унизителни действия с половин уста. Официално шефът на граничната полиция упреква доброволците, че използват сила и вършат работата на службата му. Българското правителство обаче засега не е предприело никакви действия срещу тези атаки“. Това е част от репортаж на Френската национална телевизия, излъчен веднага след новите граждански арести на бежанци в България. В същата посока бе и кореспонденция на БиБиСи по темата.

Първият “ловец“ на имигранти бе Динко от Ямбол, добил огромна популярност заради възхвалата, която получи от бТВ. Преди два дни свой клип в мрежата пусна и Петър Низамов-Перата от Бургас, който показа как лови хора и ги връзва със "свински опашки". Перата, за разлика от Динко, бе арестуван.

Метаморфозата

Силно впечатление направи реакцията на премиера Бойко Борисов, който първо похвали действията на тези хора, но малко по-късно размисли и ги осъди. Първоначално министър-председателят обясни, че свинските опашки са едни „найлонови връвчици“ и медиите не бива да спекулират с темата, защото като връзвали мигрантите със свински опашки, патрулиращите патриоти просто ги обезвреждали, а не правели намек за ролята на прасето в ислямската религия. Тези си размисли Борисов завърши с думи на благодарност от името на държавата към всички, които ѝ помагат.

Часове по-късно (и малко след като се разчу за критиките на световните медии към правителствените реакции) по темата се изказа вътрешният министър Румяна Бъчварова. По думите ѝ освен за бежанци, властите вече трябвало да внимават и за разхождащи се „патриоти“, тръгнали на лов за мигранти.

После и Борисов се зае да „оправя“ лошия вкус в устата, който остана след похвалите му за различни криминално проявени хора. Премиерът рязко взе завой и обясни, че няма да толерира паравоенни формирования, които нарушават закона.

Накрая Бъчварова бе натоварена с нелеката задача да доизлъска правителствения образ - и затова обясни, че по темата няма разнобой между нея и премиера. "Като органи на реда трябва да търсим баланса между тези, които искат да помогнат, и тези, които го правят с друга цел, например за слава", поясни тя.

Междувременно публикациите в световните медии, посветени на новите български герои и неадекватните реакции на властта, са вече около 40. Отрядите от „ловци” на бежанци, със или без свински опашки, бяха описани от Индипендънт, Нюзуик, Евронюз, Ал Джазира, Гардиън и много други.

В резултат не просто Борисов премина от думи на благодарност към демонстрация на пълно неодобрение, но се задейства и прокуратурата. Освен арестите на новите „динковци“, на разпит за деянията си отпреди два месеца бе извикан и първопроходецът на модата с „пограничния лов“ - Динко Вълев. Така различните властови центрове изведнъж започнаха да виждат проблем - или поне замениха одобрението с остри критики. Карикатура по темата, осмиваща премиера, изчезна от страницата на Нова телевизия и някак от демонстрация на криворазбран патриотизъм медиите започнаха да се нагаждат към зададения нов тон. Неприкритото възхищение от подвига на новите български герои, което струеше от ефира, бе заменено с възмущение. На този фон изчезването на карикатурата, онагледяваща първоначалните реакции на властта, илюстрира много точно нагаждането на медии към управляващи.

Динковизация. И на властта.

Защо обаче и властта, и журналистите трябваше да се ориентират по зададения от чужди медии тон на нетърпимост към подобен позор? Отговорът не е неизвестен. И тук все още не става дума за ценности като уважение към другостта, каквото - за разлика от Европа - в България няма (за този разговор очевидно не сме дорасли). Тук става дума за функционална неграмотност по въпроса как действа държавата. Нито управляващите, които трябва да изпълват институциите със смисъл, нито журналистите, които трябва да бъдат коректив, не разбират какъв всъщност е проблемът с „лова на мигранти“. Тъй като сетивата и на едните, и на другите не са просто притъпени. Те, опасявам се, още не са изградени.

Защото няма как един властник, който спира обществени поръчки с анонс пред неколцина репортери, да види проблем в динковизацията - поради простата причина, че подобен тип институционален бабаитлък си е чиста проба динковизация.

В този смисъл трябва да отбележим, че макар да кара вече втори мандат, премиерът Борисов все още не разбира, че водещото в демократичните държави са институциите. Когато институциите са заместени от „Аз-а“ на един или друг управленец, който разпределя (или отнема) блага, това е първата крачка към тоталитаризирането на властта. Веднъж заболяла от такъв синдром, тя заразява останалите публични сфери и рано или късно води до лов на хора с голи ръце. Затова и няма как да очакваме много нито от българските управляващи, нито от приличащите на тях медии. Те не могат да разберат проблема с новите национални герои. Защото в повечето случаи са като тях.

В този ред на мисли - истинско облекчение е, че държавата ни е член на Европейския съюз, защото това членство носи някаква институционална сетивност, макар и несвойствена за нас. Няма по-добър пример за това от сюжета „Динко Вълев”. Проблемът, свързан с него, датира от два месеца. Но нито държавата (прокуратура, полиция и пр.), нито голяма част от медиите, съзряха в него истински проблем. Не го видяха и когато той рецидивира в лицето на хора, арестуващи мигранти със свински опашки. А за обществото стана ясно, че започваме да говорим за даден проблем едва тогава, когато внимание му обърнат световните медии.